Шила Бьорлинд - Прилив

Остави куфара в дъното на коридора, облече сако и отвори вратата.

- Ева Карлсен?

Лиса Хедквист изкачваше стълбите пред прага. Следваше я Босе Тюрен.

Медиите отразиха надълго и нашироко новината за ареста на двамата, убили бездомна жена в каравана. Излъчиха и множество репортажи за самоубийството на Бертил Магнусон и странното произшествие с Ерик Гранден - кабинетен секретар във Външното министерство.

Връзката на Гранден със сензационните разкрития за убийството в Заир през 1984 година предизвика трескава деятелност в новинарските отдели. Всички искаха да се свържат с него. В крайна сметка честта се падна на фотограф, който свърна на погрешна пряка в Стария град и реши да паркира колата си на кея. И там седеше той. Детето чудо на политиката. Зад статуята на Густав III. Със сгънат бръснач в ръка и отчаяно изражение. Когато фотографът се опита да го заговори, Гранден зарея поглед към водата.

- Юси...

Каза само това.

После дойде мобилен екип от психиатрията и го отведе в болница. Умерената партия бързо разпространи изявление, че Ерик Гранден „се оттегля временно“ по лични причини.

Отказаха всякакви други коментари.

С посредничеството на Мете Стилтон получи информация от полицейските архиви в Гьотеборг. Бяха открили някогашния му разпит на наркомана от Нордкостер. Името му наистина се оказа Алф Стейн. Откраднатата лодка принадлежала на Ева Хансон. Мете провери полицейските досиета да види какво имат за Алф Стейн.

Имаха доста.

Включително адрес във Фитша.

Даде го на Стилтон.

Пътуваха до Фитша с колата на Оливия и паркираха близо до центъра. Оливия щеше да чака в колата.

Стилтон вече имаше добра представа за сегашното положение на Алф Стейн. Не беше много сложно. Почти сигурно щеше да го открие сред другите пияници пред магазина за алкохол.

И той наистина беше там.

Стилтон се вписа с лекота.

Седна на пейката до Алф Стейн, извади бутилка водка „Експлорър“, кимна на Алф и каза:

- Йеле.

- Здрасти.

Алф погледна бутилката. Стилтон му я подаде и Алф не се колеба дълго. Грабна я.

- Благодаря! Афе Стейн.

Стилтон се сепна.

- Афе Стейн?

- Да.

- Човече, познаваш ли Свере?

- Кой Свере, мамка му?

- Свере Хансон. Русоляв.

- О, той ли.. Да. Ама отдавна не съм го мяркал.

Афе го погледна подозрително.

- Защо ме разпитваш за него, мамка му? Натопил ли ме е нещо?

- Не, не. Хубави неща говореше за теб. Но пукна.

- О, мамка му.

- Свръхдоза.

- Горкото копеле.

Стилтон кимна. Афе гаврътна голяма глътка от водата.

Без да трепне.

Стилтон пое бутилката.

- Но дрънкаше за мен, а? - осведоми се Афе.

- Да.

- Нещо по-специално?

Притеснен ли си, помисли си Стилтон.

- Не, нищо специално. Каза ми, че като млади сте били приятели. Правели сте разни неща заедно.

- Какви неща?

- Всякакви. Така де, забавлявали сте се...

Афе се поотпусна. Стилтон му подаде отново бутилката и Афе впи устни в гърлото. Жаден човек, помисли си Стилтон. Афе избърса уста и му върна бутилката.

- Забавлявахме се, вярно! И правехме разни смахнати неща. Знаеш как е...

Знам, помисли си Стилтон.

- Нямаше ли сестра? Свере? - сви рамене той.

- Защо питаш?

Стилтон разбра, че е прибързал.

- Просто се сетих. Все приказваше за нея... затова.

- Не искам да говоря за шибаната му сестра!

Афе се изправи и погледна надолу към Стилтон.

- Ясно?

- Успокой топката, човече - каза Стилтон. - Извинявай... Седни...

Стилтон помирително протегна бутилката към Афе. С крайчеца на окото си забеляза, че Оливия стои до колата и ги наблюдава със сладолед в ръка. Афе се олюля и усети, че е най-добре да си седне на мястото.

- Гроб съм за сестра му, щом се засягаш толкова - каза Стилтон.

Афе отпи от бутилката и впи очи в земята.

- Веднъж ни изигра здравата, кучката му с кучка.

- Ясно. Никой не иска да го мамят.

- Да. Никой!

Стилтон реши да разкаже опашата лъжа на новия си приятел Афе. Как едно копеле го изиграло да му помогне да набият някого. Уж задирял гаджето му. Ступали го здравата. По-късно срещнал момичето и то му казало, че човекът не я задирял. Подлият кучи син всъщност му дължал пари и искал да се отърве от него.

- Подмами ме да пребия човека. И той пукна!

Афе не го прекъсваше. Слушаше съчувствено. И двамата бяха изиграни. Братя по злощастие. Когато Стилтон приключи, Афе отбеляза:

-Гадна история, мамка му. Копеле мръсно!

После замълча. Стилтон зачака. След известно време Афе отвори отново уста.