Шила Бьорлинд - Прилив

Първо се отби при Рони Редльос и му се извини за изгорялото черно сако. Рони му връчи нова книга. После издири Арво Перт, който дремеше в спален чувал под пейка в парка край гара „Сьодра“. Перт беше подгизнал не по-малко от спалния чувал. След още един час двамата откриха Мюриел няколко секунди преди да си инжектира спасителна капсула в гараж за велосипеди.

Сега тримата седяха в коридор в клиника за първа помощ.

- Вече може да влезете.

Тримата тръгнаха към стаята, която медицинската сестра им бе посочила. Вратата беше отворена и Бенсеман лежеше на леглото до стената. Физически съсипан, но поне жив. Бяха му дали стая в клиниката. Не съвсем по правилата, но е трудно да изпратиш смазан бездомник да се възстановява „вкъщи“ в някой склад за боклук.

- Пипнахме ги - каза Стилтон.

- Благодаря, Йеле - отвърна Бенсеман.

Мюриел улови ръката му. Перт си избърса очите. Лесно се просълзяваше. Стилтон подаде книга на Бенсеман.

- Пътьом се отбих при Рони Редльос. Заръча ми да ти дам това.

Бенсеман взе книгата и се усмихна. Роман от Акбар дел Пиомбо. Абсолютно налудничаво описание на монахини и наточени мъже.

- Каква е книгата? - поинтересува се Мюриел.

- От онзи вид отдушници, които авторите не могат да подпишат с истинското си име. Акбар дел Пиомбо е псевдоним на Уилям С. Бъроуз.

Никой около леглото не знаеше кой е този писател, но щом Бенсеман бе доволен, те също бяха доволни.

Мете стоеше до дъската в следователската стая. Хората от екипа й си събираха материалите. Разследването на убийството на Нилс Венд беше стигнало до мъртва точка. Лиса Хедквист приближи до нея.

- Какво се замисли?

Мете се взираше в снимките на трупа на Нилс Венд. В голото тяло. В голямото и ясно различимо рождено петно върху лявото му бедро.

- Това рождено петно на бедрото...

Тя свали снимката от дъската.

Оливия бе посветила деня на практични неща. Разтребване, прахосмукачка. Разговор с Лени, която щяла да ходи на фестивала „Мир и любов“ без Якоб.

- Защо?

- Е, бившата му внезапно се върна в картината.

- О! Жалко...

- Не разбирам какво намира в нея. Дала му е единствено въшки.

- Гадно!

- Да, нали?

- Сама ли ще отидеш тогава?

- Не. С Ерик.

- Ерик? Приятелят на Якоб?

- Да? Защо не? Нали не излизаш с него?

- Не, не. Но мислех, че Лоло...

- О, тя го заряза. Вчера замина за Родос. Поддържай връзка, Ливия, пропускаш всичко!

- Ще се постарая, обещавам!

- Е, аз ще си събирам багажа и ще тичам към гарата. Ще ти се обаждам! Обичам те!

- И аз!

После слезе в пералнята. Няколко часа, за да изпере всичко. Когато изпразваше джобовете на дрехите за последната порция, внезапно откри найлоново пликче. Обецата! Съвсем беше забравила за нея! Уликата от Нордкостер, която Стилтон й даде. Отвори пликчето и я огледа. В бутика на Джаки ли бе видяла подобна? Сигурно, къде другаде? Сложи я до лаптопа си, доста развълнувана, и отвори уебсайта на бутика. В „продукти“ откри много джунджурии. Включително обеци. Но не приличаха никак на обецата до нея. Нищо чудно, помисли си тя. Обецата от Нордкостер е на поне двайсет и три години. Дали все пак я е видяла другаде? В друг магазин? Или на нечие ухо? Или в нечия къща?

Изведнъж си спомни!

Определено не беше в бутика на Джаки.

Стилтон вървеше по Ванадисвеген. Буреносните облаци се бяха разнесли и сега ръмеше съвсем леко. Отиваше в апартамента на Абас. Още една нощ щеше да спи там. После ще види. Не се чувстваше удобно така. Абас нямаше нищо против, разбира се. Проблемът не беше Абас. А той. Искаше да е сам. Знаеше, че сънува ужасни кошмари и писъците винаги дебнат зад кулисите. Абас не биваше да ги чува.

След срещата с младежите в парка двамата бяха поели в различни посоки. Първо обаче Абас се поинтересува как Стилтон е разбрал, че ще се появят там.

- Забелязах, че ме проследиха от „Сьодерхаларна“, и ти се обадих.

- Но нали нямаш мобилен!

- Има магазинчета с телефони.

После се разделиха. Абас отиде да пусне записа в „Трашкик“ - бяха получили паролите за сайта. Стилтон - да си купи мобилен телефон. Който вече бе в джоба му. Платен от Абас. Внезапно чу странно подсвиркване съвсем наблизо. Огледа се. Нямаше никого. Второ подсвиркване. Стилтон извади новия мобилен телефон от джоба си. Рингтонът бе настроен на „парен локомотив“.

Вдигна.

- Обажда се Оливия! Знам къде видях обецата!

След няколко минути Стилтон както обикновено осъзна, че Оливия трябва да се обади на Мете.