Шила Бьорлинд - Прилив

Мъжът посочи към уредбата.

- Скрил с касетофон и е накарал Бертил Магнусон да признае, че е поръчал убийство.

- Очевидно.

Гранден премълча следващото телефонно обаждане, което беше получил. От Бертил Магнусон, на другия ден. Бертил му обясни, че Венд е изчезнал и от сметката за „странични разходи“ липсват два милиона. Сметка, която Гранден знаеше, че е невидима за счетоводителите и се използваше за купуване на услуги от безскрупулни персони, когато възникнеха проблеми.

Ян Нюстрьом явно беше станал такъв проблем.

- Откъде взехте записа? - попита сега той.

- Мете Улсетер. От Националния криминален отдел. Чула за приноса ти в Туитър тази сутрин и решила да ни предостави възможност да чуем това и да говорим с теб, преди да стигне до медиите.

Гранден кимна. Обходи бавно с очи масата. Никой не срещна погледа му. Изправи се и попита:

- Неудобен ли съм?

Вече знаеше отговора.

Висок политически пост в Европа? Щеше да забрави за него след петното, което му бе лепнала близостта с Бертил Магнусон. Лична и делова. Освен това бе участвал в борда на компанията по време на убийството.

Гранден излезе от партийната централа с дълги крачки и тръгна към Стария град. Разбираше, че политическата му кариера е унищожена. Скоро хрътките щяха да го погнат по петите. Нямаше да го оставят да избяга. Него, човекът, живял толкова дълго с безупречна биография и арогантни отзиви в Туитър. Жив щяха да го одерат. Изобщо не се съмняваше.

Залута се напосоки из тесните улички. Косата му щръкна от топлия вятър. Вървеше леко приведен напред, облечен в елегантен син костюм, самотно призрачно плашило. Историческите сгради се надвесваха над високото му, кльощаво тяло.

Дните му в Туитър бяха приключили.

Внезапно се озова пред фризьорски салон на Кьопмангатан - личния му коафьор. Влезе и кимна към стола, където коафьорът втриваше балсам в черната коса на позадрямал мъж.

- Здрасти, Ерик. Не си записвал час, нали? - каза коафьорът.

- Не. Дойдох да поискам бръснач назаем. Да избръсна косъмчетата, избили по врата ми.

- Да, разбира се... Ето.

Коафьорът посочи стъклена етажерка, върху която лежеше старомоден бръснач с бакелитена дръжка. Гранден го взе и отиде в тоалетната в дъното на коридора. Заключи вратата.

Един за всички.

Мете беше в кабинета си. Погледна към екипа си. Всички бяха тук, съсредоточени. Самоубийството през предишната нощ ги бе изненадало неприятно.

Мете пое щафетата.

- Предлагам да започнем от самото начало. Идеи и хипотези.

Стоеше на най-видното място в стаята - до стената с голямата дъска. Върху нея бяха окачили фалшивото писмо от Аделита и „обяснителното писмо“ от Мал Паис. Под него - снимката на Венд и Аделита, която Абас беше взел от бара в Санта Тереза.

- Да започнем със записа от 1984 година, в който Бертил Магнусон признава, че е поръчал убийството на журналиста Ян Нюстрьом - подхвана Мете. - Понеже Магнусон е мъртъв, засега може да го оставим настрана. Знаем обаче, че Венд е напуснал Киншаса веднага след убийството и е изчезнал. Седмица по-късно бившата му партньорка е подала сигнал в полицията.

- Направо в Коста Рика ли е отишъл?

- Не, първо е бил в Мексико. В Плая дел Кармен, където е срещнал Аделита Ривера. Нямаме точна информация кога се е появил в Мал Паис, но знам, че е бил там през 1987.

- Годината, когато Аделита отпътува от Коста Рика за Нордкостер - уточни Лиса Хедквист.

- Да.

- Да вземе парите, които Венд е скрил в лятната си вила там.

- Защо не е отишъл да ги вземе той?

- Не знаем - каза Мете. - Писмото не съдържа конкретно обяснение.

- Може би е свързано с Магнусон. Вероятно се е страхувал от него?

- Да.

- Откъде е имал парите? - попита Босе.

- И това не знаем.

- Откраднал ги е от компанията, преди да изчезне?

- Възможно е - съгласи се Мете.

- И преди да дойде тук отново, през цялото време ли е бил в Мал Паис?

- Вероятно. Според Уве Гардман работел като гид в национален резерват там.

- И мислел, че Аделита Ривера го е измамила и е взела парите?

- Сигурно. Получил е фалшиво писмо от нея, написано от някого от убийците на Ривера. Най-вероятно са изпратили писмото, за да попречат на Венд да търси обяснение защо не се е върнала.

- Извършителите явно са разсъждавали доста трезво - вметна Босе Тюрен.

- Да. Но преди три седмици Уве Гардман се появява в Мал Паис и му разказва за убийството, на което като малък е станал свидетел. Нилс Венд проверява в интернет и разбира, че убитата е Аделита Ривера. После заминава за Швеция.