Шила Бьорлинд - Прилив

Мете седеше в кабинета си. Не след дълго щеше да анализира всички материали с екипа си. Самоубийството на Магнусон бе променило плана на играта. Беше усложнило нещата. И двамата участници в записания разговор бяха мъртви. Шансът да докажат кой е убил Нилс Венд бе намалял значително.

Убиецът вероятно също бе умрял.

Разполагаха с косвени доказателства. Пожелателни заключения, би казал мастит адвокат на пресата.

Ето защо засега Мете остави настрани убийството на Венд и прочете разпечатките на компютърните файлове от лаптопа на Джаки Берилунд. Единият съдържаше нещо като индекс. Регистър на клиентите. Миш-маш от купувачи на секс, известни и неизвестни. Някои имена обаче я накараха да реагира.

Особено едно.

Гранден седна до кръглата маса. По принцип управителният съвет се състоеше от осемнайсетина души. В момента се бе събрала по-малобройна група. Познаваше ги добре. На някои от тях лично бе проправил път в политиката, с други бе принуден да се примирява.

Такива бяха правилата на играта. На политическата игра.

Сипа си вода от гарафата пред себе си - блудкава. Зачака някой да поеме инициативата. Размърдваха се бавно. Той обходи с очи лицата около масата. Никой не срещна погледа му.

- Исторически момент за всички нас - подхвана той. - Не само за мен.

И издаде леко долната си устна - обичайната несъзнателна мимика. Хората край масата го погледнаха.

- Трагичен за Магнусон.

- Ужасен - каза Гранден. - Трябва да се изправим срещу стадния инстинкт. В състояние е да унищожи всекиго.

- Да.

Един от мъжете се приведе към малка музикална уредба върху масата. Задържа показалец, преди да я включи.

- Получихме го преди малко.

Мъжът гледаше право към Гранден, който прокарваше пръсти през косата си и се питаше дали е щръкнала и изглежда смешно, както често се случваше при насрещен вятър.

- Добре.

Мъжът натисна бутона и записаният разговор започна. Гранден веднага позна гласовете. Двама от мускетарите. Той самият беше третият.

- Ян Нюстрьом е открит в колата си в езеро. Мъртъв.

- Да. Чух.

- И?

- Какво да ти кажа?

- Знам, че си готов да стигнеш далеч, Бертил, но убийство?

- Никой не може да ни свърже с това.

- Но ние знаем.

- Не знаем нищо... ако не искаме да знаем. Защо си толкова възмутен?

- Защото е убит невинен човек!

- Това е твоето тълкуване.

- А какво е твоето?

- Разреших проблем.

След като изслуша разговора дотук, Гранден осъзна, че срещата не засяга изстрелването му на висок пост в Европа и в скута на Саркози и Меркел. Опита се да спечели време.

- Ще върнеш ли малко?

Мъжът натисна бутоните. Разговорът започна отново. Гранден слушаше съсредоточено.

- Това е твоето тълкуване.

- А какво е твоето?

- Разреших проблем.

- Като уби журналист?

- Като спрях разпространяването на недостоверни идиотщини за нас.

- Кой го уби?

- Не знам.

- Просто се обади по телефона?

- Да.

- Ало, обажда се Бертил Магнусон, искам Ян Нюстрьом да изчезне от пейзажа. Нещо такова?

- Нещо такова.

- И после го убиха.

- Загина в автомобилен инцидент.

- Колко плати?

- Петдесет хиляди.

- Толкова ли струва едно убийство в Заир?

- Да.

Мъжът изключи уредбата и погледна към значително поуспокоения Гранден. Охладителят за вода бълбукаше тихо в мизансцена. Някой си драскаше в тефтерчето.

- Журналистът Ян Нюстрьом е убит на 23 август 1984 година в Заир. Както току-що чухме, убийството е поръчано от Бертил Магнусон, управителен директор на „Магнусон Венд Майнинг“. По онова време ти си бил в борда на компанията.

- Вярно е.

Издаде пак долната си устна.

- Какво знаеше за това?

- За убийството?

- Да.

- Нищо. Помня обаче, че след убийството Нилс Венд ми се обади. Каза ми, че в офиса им в Киншаса дошъл журналист с много сериозен репортаж за проект на компанията и настоял за коментар.

- Получил ли го е?

- Магнусон и Венд му обещали коментар на другата сутрин, но той не се появил.

- Защото са го убили.

- Очевидно.

Гранден погледна към музикалната уредба.

- Каза ли Венд нещо друго? попита мъжът.

- Спомена неочаквано, че в репортажа на журналиста имало много верни неща. Лично на него му било писнало от похватите на Магнусон и смятал да се оттегли.

- От „Магнусон Венд Майнинг“?

-Да. Щял да напусне компанията и да изчезне. „Ще мина в неизвестност“, както се изрази. Първо обаче щял да си подготви застраховка „Живот“.