Шила Бьорлинд - Прилив

Да продава секс.

Беше поостаряла обаче и не толкова желана - дори на този пазар. А и не искаше да води клиенти в апартамента си заради Аке. Значи оставаше улицата.

Улицата: задни седалки на автомобили, градини и гаражи.

Дъното на скалата.

Тя погледна към Аке. Към мътната светлина. Вслуша се в тихото съскане на тръбите. О, де да имаше баща, помисли си. Истински баща, който може да помага. Но нямаш. Баща ти не знае за теб.

Увете преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и чу как вратата зад нея изскърцва. Обърна се и видя Норката да наднича през пролуката с футболна топка в ръка. Увете стана и отиде до него.

- Да излезем - прошепна му.

Поведе го по коридора. Пушеше й се и бе открила стъклена врата към малък балкон. Запали цигара и погледна футболната топка.

- Има автограф от Златан.

Норката й показа подпис, който с известна добронамереност би могъл да се възприеме за автентичен. Увете се усмихна и потупа Норката по ръката.

- Благодаря ти. Малцина биха се загрижили... Знаеш как е...

Норката знаеше. Ако си там, където е Ветан, по принуда потискаш всичко, за да оцелееш. Не остава място да се грижиш за другите.

- Приключвам - каза Увете.

- С кое?

- Улицата.

Норката я погледна и видя, че наистина е решила.

Тук и сега.

В другия край на коридора стояха лекар и двама полицаи. Те отговаряха за разследването на нападенията срещу бездомници. Криминолозите току-що им бяха съобщили - няма следи от тяло в опожарената каравана. Стилтон поне е жив, помисли си Форш. Получи новината с известно облекчение и това го изненада. Сега искаха да говорят с Аке Андершон. Стилтон бе споменал името му във връзка с битките в клетка и побоя, който му бяха нанесли. Искаха да открият нещо, което да ги насочи към извършителите. Възможно бе дори да са същите, убили Вера Ларшон и заснели видеозаписите в „Трашкик“.

- Не мисля, че е в състояние да говори - каза лекарят.

Наистина не беше. Клинга седна на стола на Увете до леглото. Форш застана от другата страна. Аке лежеше със затворени очи.

- Аке!

Клинга пробва. Аке не реагира. Форш погледна към лекаря и посочи с пръст ръба на леглото. Лекарят кимна. Форш седна внимателно и погледна към Аке. Пребити северняци и убити клошари - не, те не влизаха в периметъра на съчувствието му, но това тук беше различно. Момченце. Пребито до смърт и изхвърлено в контейнер за боклук. Форш осъзна, че е сложил длан върху завивката над крака на Аке. Клинга погледна към дланта му.

- Кучи синове - каза Форш тихо, на себе си.

Двамата с Клинга спряха пред вратата, поеха си дълбоко дъх и погледнаха към отсрещния край на коридора. Към балкон със стъклена врата, където пушеше Увете. Тя погледна към коридора. Форш реагира - за частица от секундата. Мимолетно чувство. После се обърна и тръгна в другата посока.

За Увете чувството не бе мимолетно. Тя проследи гърба му с очи - дълго, докато изчезна от погледа й.

Познаваше този мъж.

Беше доста тихо между Абас и Стилтон. По целия път до Далагатан и в апартамента. Не бяха разговорливи един с друг. Не по този начин. И двамата бяха затворени мъже - всеки в своя обръч. Но имаха общо минало, имаха и сега. Балансът помежду им обаче беше труден. Абас бе останал на краката си, а Стилтон беше паднал и ролите се бяха разменили. Трансформация, която не беше лесна и за двамата. Стилтон се стремеше на всяка цена да отбягва Абас. Един от малцината, на които се доверяваше абсолютно. При нормални обстоятелства. Когато обстоятелствата се промениха - в негова вреда - той не дръзваше да застане лице в лице с Абас. Знаеше какво ще види той и за него това бе унизително.

Не и за Абас.

У него имаше много повече дълбочини, отколкото предполагаше Стилтон. В една от тях бе закотвена стопроцентова преданост. В този случай към Стилтон. Абас успяваше почти през цялото време да следи положението му в градските гета. На два пъти, когато Стилтон беше в най-лошия си период и мислеше за самоубийство, Абас му се притече на помощ. Заведе го при хората, способни да се погрижат за него. Остави го там и си тръгна. За да не създава неудобство на Стилтон.

И Стилтон отлично го знаеше.

Затова не говореха много. Знаеха. Стилтон седна на един от дървените фотьойли на Абас. Абас пусна диск с музика и извади табла.

- Играе ли ти се?

- Не.

Абас кимна и прибра таблата. Седна на фотьойла до Стилтон и се вглъби в музиката. Слушаха доста дълго деликатно красивата мелодия. Самотно пиано, виола, няколко прости хармонии, които се вият, повтарят се, менят се. Стилтон се обърна към Абас.