Шила Бьорлинд - Прилив

Абас изпразни върху масата съдържанието на синята найлонова чанта. Касета, малък плик и прозрачна папка с лист хартия в нея. За щастие Оливия имаше четири стола. Не беше сигурна обаче как ще се смести Мете върху тях. Бяха доста паянтови.

Тя седна тежко. Оливия видя как краката на стола се разкрачват леко. Мете сложи гънки латексови ръкавици и вдигна касетата.

- Пипал съм я - каза Абас.

- Добре. Ще го имаме предвид.

Мете се обърна към Оливия.

- Имаш ли касетофон?

- Не.

- Добре. Ще я занеса в Централата.

Мете прибра касетата в найлонова торбичка и вдигна малкия плик - стар плик със стара шведска пощенска марка. Вътре имаше писмо. Написано на пишеща машина и кратко. Мете го погледна.

- На испански е.

Вдигна го пред Абас. Той преведе.

- „Дан! Съжалявам, но мисля, че не си подхождаме. Сега имам шанс да започна нов живот. Няма да се върна“.

Мете премести писмото под кухненската лампа. Беше подписано „Аделита“.

- Може ли да погледна плика? - попита Стилтон.

Абас му го подаде и той огледа марката.

- Изпратено е пет дни след убийството на Аделита.

- Едва ли е написано от нея тогава - заключи Мете.

- Да.

Мете отвори папката и извади принтиран лист А4.

- Изглежда е написано по-скоро. На шведски е.

Мете прочете на глас:

- „До шведската полиция!“ Датата е осми юни 2011 година - четири дни, преди Венд да пристигне на Нордкостер -каза тя и продължи да чете: - „По-рано тази вечер ме посети швед. Тук, в Мал Паис. Името му е Уве Гардман. Той ми разказа за убийство на остров Нордкостер през 1987. По-късно вечерта установих със сигурност, че убитата жена е Аделита Ривера. Мексиканка, която обичах и носеше детето ми. По различни причини, главно финансови, тя замина за Швеция и Нордкостер, за да вземе пари, които но онова време не можех да взема лично. Не се върна. Сега знам защо и съм почти сигурен кой стои зад убийството. Заминавам за Швеция, за да проверя дали парите ми все още са на острова“.

Празният куфар - каза Оливия.

- Какъв куфар? - попита Абас.

Оливия му разказа набързо за празния куфар на Дан Нилсон.

Носел го е, за да прибере в него скритите пари - заключи тя.

Мете продължи да чете:

- „Ако парите не са там, ще знам със сигурност какво се е случило и ще взема съответните мерки. Нося копие от касетата в тази чанта. Гласовете от записа са моят и на Бертил Магнусон, директор на „Магнусон Уърлд Майнинг“. Записът говори сам за себе си.“ Подписано е „Дан Нилсон/Нилс Венд“.

Мете остави писмото. Ненадейно бе получила изобилен материал за случая си. Най-вече за кратките обаждания на Нилс Венд до Бертил Магнусон. Вероятно се отнасяха до липсващите пари.

- Ето ти и това.

Абас разкопча сакото си и извади снимката от бара в Санта Тереза. Снимката на Нилс Венд и Аделита Ривера.

- Може ли да я видя?

Оливия протегна ръка. Стилтон се приведе към нея. И двамата видяха мъжа и жената, прегърнати на снимката. Стилтон трепна леко.

- Изглеждат щастливи - каза Оливия.

- Да.

- А сега и двамата са мъртви. Тъжно...

Оливия поклати глава и подаде снимката на Мете. Тя я взе и стана. Понеже единствено тя разследваше официално убийството, никой не възрази, когато взе синята найлонова чанта с уликите. Докато вървеше към вратата, Мете зърна котешка играчка върху перваза на прозореца. Оливия бе запазила само нея.

- Котка ли имаш? попита Мете.

- Имах... Избяга...

- Жалко.

Мете излезе от кухнята и от сградата със синия найлонов плик в ръка. Седна в черното си „Волво“ и потегли. Зад нея тръгна друга кола - в същата посока.

Бертил Магнусон стоеше до прозореца в кабинета си. Лампите не светеха. През цялото време поддържаше връзка с К. Седович. И разиграваше мислени сценарии. Първият - и най-отчаян: да принудят Улсетер да отбие от шосето и да вземат синия найлонов плик със сила. Което значеше да нападнат старши инспектор и да поемат сериозен риск. Вторият: да разбере накъде отива тя. Нищо чудно да се прибере вкъщи. Тогава ще проникнат с взлом и ще откраднат плика. По-малък риск. Третият: тя да отиде право в полицейската централа.

Което значеше бедствие.

Но за съжаление беше най-вероятният сценарий.

В кухнята на Оливия цареше напрегнато мълчание. Току-що бяха получили смайваща информация. Стилтон се затрудняваше да я осмисли. След толкова години. Най-сетне Оливия погледна към Абас.

- Значи Нилс Венд е бащата на детето на Аделита?

- Да.

- Научи ли още нещо за нея? От онзи мъж... Боскес?

- Да.

Абас разтвори сакото си отново и извади малко меню от самолета.