Шила Бьорлинд - Прилив

Същите любопитни местни, които си шушукаха, че грозната каравана вече я няма.

Оливия паркира колата си на известно разстояние. Изтича до място, където бяха отсекли няколко дървета, и си проправи ожесточено път до кордона. Там я спряха. Неколцина униформени полицаи не й позволиха да приближи повече.

Зад тях стояха двама цивилни инспектори: Рюне Форш и Яне Клинга, пристигнали току-що.

Двамата тъкмо бяха установили, че местопрестъплението, където бяха убили Вера Ларшон, вече не съществува,

- Някакви хулигани са се позабавлявали - отбеляза Форш, поставяйки Клинга пред дилема.

Кажеше ли, че Стилтон се е заселил в караваната, трябваше да обясни откъде знае. А не можеше да обясни.

Не и на Форш.

- Може би някой друг е дошъл да живее тук след нея -предположи той.

- Вероятно. Криминолозите ще ни кажат. Ако някой е бил вътре по време на пожара, едва ли ще успеем да го разпитаме. Нали?

- Да, но все пак трябва да...

- Има ли някого в караваната?

Каза го Оливия, която се бе промъкнала по-наблизо. Форш я погледна.

- Трябва ли да има?

- Да.

- Откъде знаеш?

- Познавам мъжа, който живееше тук.

- Кой е той?

- Казва се Том Стилтон.

Клинга веднага усети, че се е измъкнал от задънената улица. Форш обаче онемя. Стилтон? Живял е в тази каравана? Загинал ли е в пожара? Форш погледна към димящата купчина.

- Знаете ли дали е бил тук?

Клинга погледна към Оливия. Спомни си как преди два дни се бяха срещнали пред вратата на караваната. Момичето знаеше, че той познава Стилтон. Какво да каже?

- Не знам. Криминолозите трябва да претърсят останките, за да...

Оливия се извърна рязко и хукна към близкото дърво. Строполи се на земята, абсолютно разбита. Опита се да се убеди, че Стилтон не е бил в караваната. Не беше сигурно, че е бил тук. Точно тогава. Когато е започнала да гори.

Върна се в колата. Объркана, шокирана. Зад нея пожарните бавно се оттегляха, а любопитните зяпачи се разотиваха в различни посоки, бърборейки. Сякаш нищо не се е случило, помисли си тя. Извади с треперещи пръсти мобилния си телефон и набра номер. Отговори й Мортен. На дълги пресекулки тя се постара да му обясни какво е станало.

- Изгорял ли е в пожара?

- Не знам! Те не знаят. Там ли е Мете?

- Не.

- Помоли я да ми се обади.

- Оливия, трябва да...

Оливия прекъсна връзката и се обади на Абас.

Той отговори от полицейската кола без отличителни знаци, с която пътуваше от „Арланда“. Всъщност пълзеше. Камион беше свърнал настрани и бе успял да се забие в ограждението между лентите на шосето. В едната посока имаше сериозно задръстване. Тяхната посока. Не можеха да заобиколят местопроизшествието. Върволицата се движеше със скоростта на охлюв.

Същата важеше и за автомобила, който ги следеше.

Няколко коли зад тях.

Абас прибра телефона. Бил ли е Том в караваната? Затова ли не му отговаряше? Погледна през прозореца. Облачета мъгла се стелеха над обширните зелени поля. Така ли научаваш за нечия смърт, помисли си той.

В улично задръстване.

Оливия се върна вкъщи. Паркира колата и тръгна бавно към входа на сградата. Мозъкът й отказваше да мисли ясно. Да обработи новината. Не разбираше случилото се. Инстинктът й обаче продължаваше да действа - повече или по-малко. Набра кода на вратата и я отвори с известна предпазливост. Пред полицейската централа бе видяла погледа на Джаки Берилунд. И бе видяла опожарената каравана на Вера. Така ли си отмъщаваше Джаки за разпита?

Във фоайето не светеше, но Оливия знаеше точно къде се намира ключът за лампата. Можеше да го стигне, като придържа вратата отворена с крак. Пресегна се към ключалката и се сепна. С крайчеца на окото си зърна нещо. Изпищя в същия момент, в който натисна ключа. Светлината обля много окаяна фигура е обгоряла коса и дрехи и ръце с кървави драскотини.

- Том?

Стилтон я погледна и се закашля. Неудържимо. Оливия се втурна напред и го подпря да не падне. Изкачиха бавно стълбите и влязоха в апартамента. Стилтон се свлече на стол в кухнята. Оливия се обади на Абас. Те се бяха измъкнали от задръстването и наближаваха Свеаплан.

- При теб ли е той? - попита Абас.

- Да. Ще се обадиш ли на Мете? Не успях да се свържа с нея.

- Добре. Къде живееш?

Оливия сложи лепенки върху раните и драскотините. Отвори прозорец да проветри задушливата миризма на пушек и му предложи чаша кафе. Стилтон не продумваше. Оставяше я да прави каквото сметне за добре. Шокът още не бе напуснал тялото му. Знаеше колко близо е бил. Ако не бе успял да разбие задния прозорец с газовата бутилка, криминолозите сега щяха да събират останки от разкривен скелет в черна торба.