Шила Бьорлинд - Прилив

- Ева, ще ти се обадя по-късно!

-Добре. Чао.

Оливия прибра телефона и видя как Джаки се качва в такси. Точно когато колата мина покрай нея, Джаки погледна навън. Право към Оливия. Тя срещна погледа й. Убийца на котки, помисли си и усети как цялото й тяло се напрегна. После таксито изчезна.

Стилтон излезе през същия вход и Оливия се втурна към него.

- Как мина? Какво каза тя?

На излизане от стаята Мете срещна в коридора за разпити старши полицейския командир Оскар Молин.

- Джаки Берилунд ли беше с теб вътре?

- Кой ти каза?

- Форш я видял да влиза.

- И ти се обади?

- Да. Твърди, че Том Стилтон се вмъкнал през страничен коридор. И той ли беше с теб?

- Да.

- Докато разпитваше Джаки Берилунд?

- Да.

Оскар погледна Мете. Често работеха заедно и изпитваха взаимно уважение. За мое щастие, помисли си Мете, понеже нещата не изглеждат съвсем спретнати.

- За какво я разпитваше? Убийството на Нилс Венд?

- Не, на Аделита Ривера.

- Тя пък коя е?

- Жената, удавена на Нордкостер през 1987 година.

- Върху това ли работиш?

- Помагам.

- На кого?

- Трябва ли да внимавам? С Джаки Берилунд? - попита Мете.

- Не. Защо?

- През 2005 година възникнаха проблеми, когато Стилтон стигна до нея.

- Защо?

- Защото и двамата знаем какво прави тя и вероятно в регистъра й с клиенти има нещо, което не бива да е там?

Оскар погледна Мете.

- Как е Мортен? - попита той.

- Добре. Мислиш ли, че е в регистъра?

- Не се знае.

И двамата се усмихнаха. Доста пресилени усмивки.

Оскар Молин вероятно нямаше да се усмихне изобщо, ако знаеше какво е постигнала Мете, за разлика от Стилтон през 2005 година. Беше получила заповед за претърсване на дома на Джаки Берилунд. Навярно не стриктно по правилата, но Мете си имаше канали.

Ето защо Лиса Хедквист влезе в апартамента на Джаки на „Нор Меларстранд“, докато самата Джаки беше в стаята за разпити. Все пак давността на разследването не бе изтекла и можеха да изправят убиеца пред съда. Освен всичко друго Лиса отвори компютъра на Джаки и копира файловете в малко запаметяващо устройство.

Оскар Молин не би харесал това.

Обикаля часове наред из Флемингсбери. Търсеше Аке. Разпита всяко срещнато момче дали е виждало Аке Андершон. Никой не го беше виждал.

Сега седеше в стаята на Аке и държеше две износени футболни обувки. Седеше на леглото му. Приковала поглед в счупения скейтборд. Аке се бе опитал да го поправи с кафяво тиксо. Тя избърса отново сълзите си. Плачеше тук отдавна. Около час по-рано Норката се бе обадил. Нямаше новини. Аке просто беше изчезнал. Тя знаеше, че нещо се е случило с него, усещаше го с цялото си тяло. Нещо, свързано с онези битки в клетка. Беше видяла синините и раните по телцето му. Защо е отишъл? Да се бие в клетка? Не беше такова момче. Никак! Никога не се биеше. Кой го е подлъгал? Увете притисна футболните обувки между тънките си ръце. Върне ли се, ще му купи нови. Веднага. И ще отидат в увеселителния парк „Грьона Лунд“. Само да се върне...

Тя се протегна и взе мобилния си телефон.

Реши да се обади в полицията.

Контейнерът за боклук се намираше пред сграда на Диагносвеген. В него имаше стари лекьосани матраци, прогорено кожено канапе и още ненужни вещи от почистено мазе. Момичето, което надникна над ръба на контейнера, видя кутия за дискове сред отпадъците. Дали има дискове вътре? С известно усилие успя да се прехвърли над ръба и се приземи върху канапето. Прекрачи внимателно към кутията. Може би е празна, може би е истинска находка. Точно се навеждаше да я вдигне, когато я видя. Тънка ръка между възглавници от диван.

Върху китката бяха написани буквите „ДБ“ с кръг около тях.

Стилтон стоеше пред търговския център „Сьодерхаларна“ и продаваше списания. Не вървеше добре. Чувстваше се доста изморен. Предишната нощ се беше изкачвал и слизал по каменните стълби почти два часа. Почти през цялото време мислеше за посещението на Мариане в караваната на Вера. Сега едната от тях беше мъртва, а другата - щастливо омъжена. Така предполагаше. Преди да заспи в караваната, мислеше за ръката на Мариане върху своята. Просто жест на съчувствие ли беше?

Вероятно.

Погледна към небето и видя скупчените тъмни облаци. Щом ще вали, не бива да се помайва тук. Прибра списанията в раницата и си тръгна. Мете току-що му се бе обадила. Засега се налагало да отложи Джаки Берилунд за по-късно. Щяла да се свърже с него, ако и когато дойде време за нови разпити.