Шила Бьорлинд - Прилив

И видя пламъците.

Високи жълто-сини пламъци ближеха стените отвън. Тежък, лютив пушек се процеждаше вътре. Стилтон се паникьоса. С ужасен вик скочи от леглото и си удари главата в шкафа. Строполи се на пода, стана и се хвърли към вратата. Тя не се отвори.

Изкрещя и налетя пак върху нея.

Тя не се отвори.

Малко по-надалеч в гората тъмните фигури наблюдаваха караваната. Дебелата дъска под бравата щеше да си свърши работата. Изходът беше блокиран. Освен това бяха излели достатъчно бензин около караваната. Огънят буквално изяждаше стените.

Нормална каравана може да устои на пожар известно време, преди пластмасата да започне да се топи. Каравана в такова състояние се превръща в огнен ад за нула време.

Нулевото време беше сега.

Когато разбеснелите се пламъци погълнаха цялата каравана, фигурите се обърнаха и се отдалечиха тичешком.

През гората и нататък.

Абас ел Фаси излезе от самолета. Коридорът към изхода беше претъпкан, а той - изморен. Главата го наболяваше от удара. На всичкото отгоре тялото му току-що бе изтърпяло поредния мъчителен полет.

Изключително тежък пристъп на изпотяване, съчетан с няколко неочаквани въздушни ями над Дания го бяха принудили да извади материалите изпод пуловера си и да ги прибере в найлонова торбичка. Сега я носеше в ръка. Синя найлонова торбичка. Иначе в тази посока нямаше друг багаж.

Нямаше навик да купува много неща.

Даде ножовете на двете момченца в Мал Паис.

В плексигласовия коридор между самолета и залата за пристигащи той извади мобилния си телефон и набра номера на Стилтон. Никакъв отговор.

В края на коридора го посрещнаха Лиса Хедквист и Босе Тюрен. Знаеше кои са. Заедно тримата влязоха в залата за пристигащи пътници. Лиса и Абас извадиха едновременно мобилните си телефони. Лиса се обади на Мете и каза, че всичко е под контрол. Излизат от летището.

- Къде да отидем?

Мете обмисли въпроса няколко секунди. Смяташе, че е разумно Стилтон да види уликите от Коста Рика. Те се отнасяха в голяма степен до убийството на Нордкостер - Абас й го бе съобщил накратко между двата полета. Полицейската централа не е добра идея, реши тя.

- Заведете го в апартамента му на Далагатан. Ще ви чакаме отпред,

Абас се обади на Оливия.

- Знаеш ли къде е Стилтон?

- В караваната.

- Не вдига телефона.

- Така ли? Но той е там! Обадих му се преди малко и беше там. Каза, че е изморен и ще поспи. Обеща обаче да не си изключва телефона. Може би е твърде изтощен да говори?

- Добре. Ще държим връзка.

Абас влезе в залата за пристигащи с Босе и Лиса от двете си страни. Тръгнаха право към изхода. Никой от тях не забеляза мъжа до стената, вперил очи в крупието от казино „Космопол“. К. Седович извади телефона си.

- Сам ли е? - попита Бертил Магнусон.

- Не. С мъж и жена е. Цивилно облекло.

Бертил премисли информацията. Дали Абас сс е запознал с тях в самолета? Или работят заедно? Цивилни полицаи?

- Проследи ги.

Оливия седеше в кухнята си и стискаше телефона. Защо Стилтон не бе отговорил на Абас? Каза й, че няма да си изключва мобилния. Би вдигнал, разбира се, ако беше видял, че го търси Абас. Вероятно все пак го е изключил. Обади му се. Никакъв отговор. Да не би картата му да се е изчерпала? Но дори да е така, би трябвало да може да приема обаждания. Не беше съвсем сигурна какви са правилата.

Въображението й се задейства.

Случило ли се е нещо? Да не би да са го пребили пак? Или е онази кучка Джаки Берилунд? Стилтон беше присъствал в стаята за разпити.

Оливия скочи.

Излезе на улицата твърде притеснена и взе решение.

Колата!

Втурна се към паркинга до блока и спря пред мустанга. Обзеха я смесени чувства. Не беше сядала в него от онзи ден с Елвис. Сега Елвис бе мъртъв, а колата - неприятна. Обичаше и двамата, но всичко се бе променило. Не бяха й отнели само Елвис и колата, а и част от баща й. Но сега ставаше дума за Стилтон. Ами ако нещо му се е случило! Оливия отключи вратата и седна зад волана. Пъхна ключа в стартера и го завъртя. Усети как цялото й тяло трепери. С усилие на волята подкара колата.

Имаше естествено обяснение защо Стилтон не отговаря. Мобилният му телефон лежеше като препечена пластмасова наденичка сред пепелта, останала от някогашната каравана на Вера Ларшон. В момента превърната в черна димяща купчина, заобиколена от пожарникари, навиващи маркучите си. Бяха облели с вода руините и се бяха погрижили пожарът да не обхване гората наоколо. И бяха оградили с лента района. Главно за да задържа любопитните местни настрана.