Шила Бьорлинд - Прилив

- Благодаря.

Вдигна чашата с кафе с треперещи ръце. Паника? Беше се уплашил до смърт. Нищо чудно, помисли си той. Затворен в горяща каравана. Но разбираше, че нещо друго е отключило паниката. Помнеше кристално ясно последните думи на майка си.

Оливия седна срещу него. Стилтон се разкашля пак.

- В караваната ли беше? - попита тя.

- Да.

- Но как успя...

- Остави!

Отново. Оливия свикваше лека-полека. Щом не иска, значи не иска. Инат, меко казано. Започваше да разбира Мариане Боглунд. Стилтон остави чашата върху масата и се облегна назад.

- Мислиш ли, че е Джаки Берилунд? - почуди се тя.

- Нямам представа.

Възможно е, помисли си той. Или са съвсем други хора, проследили го от „Сьодерхаларна“. Това обаче не влизаше в работата на Оливия. Когато се опомни, ще се обади на Яне Клинга. Засега остави кафето да успокои дишането му. Видя как Оливия го наблюдава-дискретно. Красиво момиче, каза си. Не беше му хрумвало преди.

- Влюбена ли си? - попита неочаквано той.

Въпросът изненада Оливия. Стилтон не бе проявявал никакъв интерес към личния й живот.

- Не.

- Аз също.

Той се усмихна. Оливия се усмихна в отговор. Внезапно мобилният й телефон звънна. Беше Улф Молин. От колежа.

- Ало?

- Как си? - попита той.

- Добре. Какво искаш?

- Татко ми се обади преди малко. Чул нещо за Том Стилтон. Интересуваше се от него, помниш ли?

- Да.

Оливия се обърна на другата страна. Стилтон я гледаше.

- Бил клошар.

- Така ли?

- Свърза ли се с него?

- Да.

- Клошар ли е?

- Бездомник.

- Има ли разлика?

- Ще ти се обадя по-късно. Имам гости.

- Добре. Обади ми се непременно. Чао.

Оливия прекъсна връзката. Стилтон разбра за кого се е отнасял разговорът. Сред познайниците на Оливия едва ли имаше много бездомници. Погледна я и тя срещна погледа му.

Нещо в очите му ненадейно й напомни за баща й. За снимката, която беше видяла у Вернемюрови в Стрьомстад. На Стилтон и Арне.

- Добре ли познаваше татко? - попита тя.

Стилтон сведе глава.

- Работехте ли заедно?

- Няколко години. Беше добър детектив.

Стилтон вдигна глава и погледна Оливия право в очите.

- Може ли да те питам нещо?

- Да.

- Защо избра случая в Нордкостер?

- Защото татко е участвал в разследването.

- Само затова?

- Да. Защо питаш?

Стилтон се позамисли. Отвори уста да отговори и в същия момент звънецът иззвъня. Оливия стана, отиде в коридора и отвори. Беше Абас. Носеше синя найлонова чанта. Оливия го подкани да влезе и тръгна към кухнята. Първо се сети за бъркотията. Да му се не види, не беше разтребвала апартамента от векове!

Нищо подобно не й хрумна, когато влезе със Стилтон.

С Абас беше различно.

Той влезе в кухнята и погледна Стилтон, който също го погледна.

- Как си?

- Като размазан - отвърна Стилтон. - Благодаря за Аделита Ривера.

- Няма защо.

- Какво има в чантата?

- Материалите от Мал Паис. Мете пътува насам.

К. Седович, който беше получил заповед от Свеавеген да проследи крупието, обясни кратко по телефона:

- Крупието влезе в сградата. Другите двама останаха отвън.

Той седеше в колата си на известно разстояние от блока на Оливия и наблюдаваше другата кола точно пред входа. Босе Тюрен и Лиса Хедквист бяха в нея.

- С чантата ли влезе? - попита Бертил.

- Да.

Бертил не разбираше какво става. Какво, по дяволите, кроеше Абас ел Фаси? Блок с апартаменти в Сконегатан? Кой живее там? Защо другите двама чакат отвън? И кои са те?

Въпрос, чийто отговор получи скоро. Когато Мете Улсетер паркира точно пред колата на Лиса и излезе. Приближи до сваления прозорец до шофьорското място.

- Връщайте се в управлението. Извикайте другите. Ще ви се обадя.

Мете влезе през входната врата. К. Седович се обади пак на Бертил и му каза какво се е случило.

- Как изглежда тя? - поинтересува се Бертил.

- Посребрена коса на кок. Много едра жена - отговори К. Седович.

Бертил Магнусон отлепи телефона от ухото си и погледна към църквата „Адолф Фредрик“. Веднага беше разбрал коя е жената. Жената, влязла в сградата. Главен инспектор Мете Улсетер, която го разпита за кратките обаждания на Нилс Венд и го погледна многозначително - лъжеш.

Лошо.

Всичко се объркваше.

- Мирише на дим - констатира Мете, когато влезе в кухнята.

- От мен е - каза Стилтон.

- Добре ли си?

- Да.

Оливия погледна към Стилтон. Пребит преди няколко дни, а сега подпален. И твърди, че е добре? Полицейски жаргон? За да не издава нищо? Или начин да насочи вниманието към друго? Да го отклони от себе си. Вероятно, защото Мете явно се задоволи е отговора му. Сигурно го познава по-добре, помисли си Оливия.