Шила Бьорлинд - Прилив

- Но внимавай - каза му.

- В смисъл?

- Знаеш какво представлява Берилунд. А сега знае кой е по дирите й.

- Добре.

Стилтон не беше разказал на Мете за произшествието на Оливия в асансьора. Дали Оливия й е казала? Или просто го предупреждава?

На излизане от Медбоярплацен си спомни хипотезата си. Която бе споделил с Яне Клинга. Че вероятно подбират жертвите си тук, пред търговския център.

Беше твърде изтощен да мисли за това.

Измина бавно последната част от гората. Нямаше сили. С дълга въздишка отвори вратата на караваната. Караваната, която щяха да преместят. Но след убийството общинските съветници още не си бяха казали тежката дума и тя стоеше тук.

Тази вечер той нямаше да изкачва никакви каменни стъпала.

Гората Ингентинг не е кой знае каква гора, сравнена с дебрите на север, но е достатъчно голяма и с достатъчно високи скали да скрие човек, който иска да се скрие. Или повече от един. В този случай две фигури в тъмни дрехи. Невидими сред дърветата.

Зад сивата каравана.

Стилтон затвори вратата. Точно когато легна, Оливия позвъни и поиска да знае какво става с Джаки Берилунд. Стилтон беше изтощен.

- Заспивам - каза той.

- Добре. Но поне не изключвай телефона си.

- Защо?

- Защото... ако се случи нещо.

И с нея ли е разговаряла Мете, почуди се Стилтон.

- Добре. Ще го оставя включен. Ще държим връзка.

Стилтон легна отново и изключи мобилния си телефон.

Не искаше да го безпокоят повече. Разпитът на Джаки предишния ден бе изцедил силите му. Както и сградата, където бе прекарал много успешни години като криминалист. Присъствието му там бе отворило стари рани. Да се промъква като плъх вътре, за да не се налага да поглежда в очите бившите си колеги...

Болеше.

Усети колко пресни все още са тези рани. Отворили се бяха, когато го отстраниха от случая. Отписаха го като детектив. Да, имаше психоза и го подложиха на лечение. Но не това бе сърцевината на проблема.

Поне според него.

Според него го бяха изтласкали от полицията.

Някои колеги го подкрепиха, разбира се, но какво ли не наговориха зад гърба му. И ден след ден ставаше по-зле. Той знаеше кой подклажда огъня. А в организация, където всеки работи с всекиго, не отнема дълго време да се отрови атмосферата. Черна дума тук. Завоалиран намек там. Хора, които отвръщат поглед, хора, които не приближават, когато те видят да седиш сам до маса в столовата. В крайна сметка просто се отказваш.

Ако имаш капчица гордост.

Стилтон имаше.

Напълни два кашона, размени няколко изречения с шефа си и си тръгна.

И започна да се спуска по склона.

Сега се отпусна безсилно върху леглото.

Внезапно някой почука на вратата. Стилтон се сепна. Още едно почукване. Той се подпря на лакти. Да отвори ли? Трети път. Стилтон изруга, стана, стигна с две крачки до вратата и я отвори.

- Здравейте. Казвам се Свен Бонмарк. От общината в Солна.

Мъж на около четиресет, с кафяво сако и сиво таке.

- Може ли да вляза?

- Защо?

- Да поговорим за караваната.

Стилтон отстъпи назад и седна на леглото. Бонмарк затвори вратата.

- Може ли да седна?

Стилтон кимна и Бонмарк седна на леглото срещу него.

- Тук ли живеете сега?

- Как изглежда?

Бонмарк го погледна с тънка усмивка.

- Сигурно знаете, че се налага да преместим караваната?

- Кога?

- Утре.

Бонмарк говореше спокойно и дружелюбно. Стилтон погледна към белите му, неизползвани ръце.

- Къде ще я преместите?

- На сметище.

- Ще я изгорите?

- Вероятно. Има ли къде другаде да живеете?

- Не.

- Знаете, че разполагаме с хостел в...

- Нещо друго?

- Не.

Бонмарк не стана. Погледнаха се.

- Съжалявам. - Бонмарк се изправи. - Може ли да купя едно?

Посочи купчинката списания върху масата.

- Четиресет крони.

Бонмарк извади портфейла си и подаде банкнота от петдесет крони.

- Нямам дребни - каза Стилтон.

- Няма значение.

Бонмарк взе списанието, отвори вратата и излезе.

Стилтон се просна на леглото. Нямаше сили да мисли. Утре щяха да се отърват от караваната. И от него. От всичко. Усети как пропада все по-надълбоко и по-надълбоко.

Двете тъмни фигури изчакаха мъжа със сивото таке да си отиде. После се прокраднаха. С дъска - дебела дъска. Заедно подпряха с нея бравата - безшумно. Единият я застопори с голям камък. Бързо развинтиха капачката на тубата, която носеха.

Стилтон се въртеше и мяташе в леглото. Усети как нещо боде ноздрите му. Още бе в дълбок унес, безсилен да реагира. Иглите се забиха по-безпощадио в носа му. Миризмата си проправи път по-навътре в подсъзнанието му - жестока мозайка от огън, пушек и женски писъци се разпиля в сънения му мозък. Внезапно той се изправи рязко.