Шила Бьорлинд - Прилив

- Има съвпадение.

- Така ли?

- Космите от диадемата са от същата жена, чийто кичур ми даде. Коя е тя?

- Джаки Берилунд.

- Онази Джаки?

- Да.

През 2005 година Мариане все още бе омъжена за Стилтон. Когато той разследваше убийството на Джил Енгбери и стигна до работодателката й Джаки Берилунд. Обсъждаха различни хипотези, свързани с Джаки вкъщи, в кухнята, в банята, в леглото. После той получи първия нервен срив и се озова в психиатрията. Психозата нямаше нищо общо с професията му, макар тежкото натоварване с работата да бе разчистило пътя й. Мариане знаеше точно какво е отключило психозата. Никой друг не знаеше, доколкото й беше известно, и тя страдаше с него. После го отстраниха от случая. Шест месеца по-късно бракът им се разпадна.

Не за един ден. Не беше прибързано решение, а резултат от душевното състояние на Том. Той я държеше на разстояние, отблъскваше я. Преднамерено. Все по-често и по-често не искаше помощ от нея, не искаше тя да го вижда, да го докосва. Накрая получи желаното. Мариане не издържа. Не можеше да подкрепя човек, който не иска подкрепа.

Всеки пое по своя път.

Неговият го беше довел до караваната.

Където седеше сега.

- Значи Джаки Берилунд вероятно е била на брега същата вечер, когато са убили жената... - каза Стилтон по-скоро на себе си.

Беше отрекла, когато я разпитваха.

Той си позволи да се наслади на това удивително разкритие.

- Очевидно - кимна Мариане.

- Оливия - каза спокойно Стилтон.

- Тя ли задвижи всичко?

- Да.

- И какво ще правим сега? С ДНК съвпадението?

- Не знам.

- Няма начин да продължиш сам.

Защо не, помисли си първо той. Малко агресивно. Докато не видя как Мариане поглежда към буркана със странната лепкава смес, към двата екземпляра „Местоположение Стокхолм“ и накрая отново към него.

- Да. Мете трябва да ни помогне.

- Как е тя?

- Добре.

- А Мортен?

- Добре.

Ето пак, помисли си Мариане. Интроверт, мълчалив.

- Ти как се озова тук, в Стокхолм? - попита Стилтон.

- Ще изнасям лекция в полицейската централа.

- О, ясно.

- Удари ли те някой?

- Да.

Стилтон се надяваше Мариане да не гледа клипове в „Трашкик“. Вероятността да познае тялото му върху Вера беше значителна.

Не искаше да го вижда така. По няколко причини.

- Благодаря за помощта - каза той.

- Няма защо.

Настъпи тишина. Стилтон погледна към Мариане, а тя не отвърна очи. Момент, изпълнен с безкрайна тъга - и двамата го усетиха. Тя знаеше кой е бил, а той вече не беше същият. И той го знаеше.

Беше някой друг.

- Много си красива Мариане.

- Благодаря.

- Всичко наред ли е при теб?

- Да. При теб?

- He.

Нямаше нужда да пита. Протегна ръка през масата и я отпусна върху осеяната с вени длан на Стилтон.

Той не я отдръпна.

Още щом Мариане излезе от караваната, Стилтон набра номера на Оливия. Първо й каза за обаждането на Абас между двата полета и получи дълга и оправдана реакция.

- Аделита Ривера?

- Да.

- От Мексико?

- Да.

- И Нилс Венд е бащата на детето?

Според Абас. Ще разберем повече, когато се върне.

- Невероятно, нали?

- Да.

В много отношения, помисли си Стилтон. После й каза за ДНК съвпадението. И получи още по-силна реакция.

- Джаки Берилунд?

- Да.

Когато новината поулегна и развълнуваната Оливия забърбори, че сигурно са разрешили случая, Стилтон се почувства длъжен да посочи, че диадемата може да е паднала на брега по съвсем различно време. По-рано през деня например. Уве Гардман не беше видял Джаки да я изпуска.

- Но защо си такъв песимист?

- Не съм. Ако искаш да станеш добър криминалист, трябва да се научиш никога да не се ограничаваш само с една хипотеза. Има ли други възможности, те се връщат срещу теб като бумеранг в съда.

Стилтон предложи да се свържат с Мете Улсетер.

- Защото?

- Защото нито един от нас не може да разпита Джаки.

Мете се срещна с Оливия и Стилтон недалеч от входа на полицейската централа на Полхемсгатан. В програмата й нямаше пролука и не можеше да дойде в града. Стилтон неохотно прие мястото на срещата. Беше твърде близо до сгради и хора, с които имаше болезнено минало.

Но топката беше в полето на Мете.

В много отношения.

Тя разследваше убийството на Венд и чакаше Абас да кацне, за да вземе материалите, скрити под пуловера му. Както той се бе изразил. Когато й разказа какво се е случило в Коста Рика - леко облагородена версия - тя разбра, че документите сигурно съдържат важна информация. Мотив вероятно. А в най-добрия случай - убиец.