Шила Бьорлинд - Прилив

Едно беше ясно. Не след дълго оригиналната касета вероятно щеше да бъде в Швеция. Нямаше да остане в Коста Рика и да стигне до тамошната полиция. Трябваше просто да се погрижи тя да не стигне до тукашната полиция.

Тогава му се обади Ерик Гранден.

- Говориха ли с теб полицаите?

- За какво?

- За убийството на Нилс. Обади ми се някаква нагла жена. Попита ме дали е имало противоречия между теб и Нилс, докато съм бил в борда.

- Какво значи противоречия?

- Точно това се почудих! Защо полицията си пъха носа в това?

- Не знам.

- Неприятно.

- Какво й каза?

- Не.

- Че е нямало противоречия?

- Нямаше. Доколкото си спомням.

- Никакви.

- Именно. Да се чуди човек докъде ли още ще пропадне шведската полиция!

Бертил сложи край на разговора.

Аке Андершон седеше в големия търговския център във Флемингсбери с мъжа, който беше приятел на майка му - Норката. И с един приятел на Норката. Мъж с голяма лепенка на тила. Ядяха хамбургери. По-скоро Норката и той ядяха. Другият мъж пиеше ванилов шейк. Той бе поискал да се срещне с него.

- Не знам много - каза Аке.

- Но познаваш организаторите? - попита Стилтон.

- Не.

- Но как разбираш кога ще се биеш?

- Съобщение.

- Изпращат ти съобщение?

- Да.

- Имаш ли телефонния им номер?

- Какво?

- На хората, които ти изпращат съобщение. Имаш мобилен телефон, сигурно виждаш кой ти пише.

- He.

Стилтон се отказа. Беше помолил Норката да му уреди среща с Аке, за да разбере дали момчето знае повече за боевете в клетка. Имена. Адреси. Не знаеше. Получаваше съобщение и отиваше на мястото или го завеждаха дотам.

- Кой те води?

- Момчета.

- Знаеш ли как се казват?

- Не.

Стилтон се отказа съвсем и допи млечния си шейк.

Недалеч от мястото с хамбургерите стояха Лиам и Исе с качулатите си якета. Веднъж-дваж бяха водили Аке да се бие. Сега мислеха да го вземат отново. Внезапно го видяха да говори с мъжа, когото бяха снимали да чука в караваната една от трашкиковете им. И който бе шпионирал последния им бой в клетки и си беше отнесъл боя.

Бездомен тип.

Защо, мамка му, Аке разговаряше с него?

- Може да не е бездомен. Ами ако е ченге?

- Под прикритие?

- Да?

Тримата излязоха заедно от заведението за бързо хранене. Норката и Стилтон тръгнаха към гарата. Аке хукна в друга посока. Не забеляза, че Лиам и Исе го последваха. Настигнаха го до безлюдното футболно игрище.

- Аке!

Момчето спря. Позна ги. Веднъж-дваж го бяха водили да се бие. Нов бой ли бяха организирали? То обаче не искаше да участва. Как ще им обясни?

- Здрасти - каза Аке.

- С кого ядеше хамбургери? - попита Лиам.

- Моля?

- Ей сега. Видяхме те. Кои бяха тези?

- Приятел на мама и негов приятел.

- Онзи с лепенката?

- Да.

- Какво му каза?

- За какво? Нищо не му казах!

- Онзи с лепенката довтаса на миналия бой. Как е разбрал? - попита Лиам.

- Не знам.

- Не обичаме доносници.

- Не съм...

- Я стига! - каза Исе.

- Честна дума! Не съм...

Ръка зашлеви Аке по лицето. Преди да се опомни - втора плесница. Лиам и Исе го сграбчиха за якето, огледаха се и го повлякоха нанякъде. Ужасен, Аке погледна назад да види къде са отишли възрастните.

Възрастните стояха на перона далеч от него.

Обадиха му се посред нощ - минаваше три. Едва след известно време Стилтон се докопа до повърхността и отговори. Беше Абас - между два полета и много лаконичен. Накратко - убитата на Нордкостер жена се казва Аделита Ривера, от Мексико, бременна от Нилс Венд.

После връзката прекъсна.

Стилтон седя дълго по бельо върху леглото, втренчен в мобилния си телефон. Информацията на Абас му се струваше просто невероятна. След двайсет и три години бе получил нещо, до което по никакъв начин не бе успял да се добере досега - името на жертвата и бащата на детето.

Аделита Ривера и Нилс Венд.

Тя беше убита преди почти двайсет и четири години, той - миналата седмица.

След като дълги минути предъвква невъобразимото съобщение - вероятно дори половин час - той се замисли за Оливия. Да й се обади ли да й разкаже всичко? Или? Колко е часът? Погледна пак към мобилния си телефон. Три и половина. Раничко.

Остави телефона и впи очи в пода. Мравешка пътека се точеше току до стъпалата му. Мравките никога не спираха.

Две линии една до друга в двете посоки. Никоя мравка не се отклоняваше от трасето. Всички вървяха в една и съща посока. Никоя не се обръщаше срещу течението. Не спираше.

Той откъсна поглед от мравките.