Шила Бьорлинд - Прилив

- А неофициално?

- Някои хора, мисля, искаха да не се занимавам със случая.

- Защото...

- Защото се бях домогнал твърде близо до бизнеса с компаньонки на Джаки Берилунд.

- До клиентите й имаш предвид?

- Да.

- Кой пое случая?

- Рюне Форш. Полицай, който...

- Знам кой е - прекъсна го Оливия. - Но той не е открил убиеца на Джил. Четох в...

- Да, не го откри.

- Но ти сигурно си обмислял същото като мен? Когато си разследвал убийството на Джил?

- Че има сходства с Нордкостер?

- Да.

- Разбира се... Джил също беше бременна. - Стилтон продължи: - Както жертвата от Нордкостер. А Джаки се появяваше и в двата случая. Дали и жертвата е била компаньонка? Все пак не знаехме нищо за нея. Усъмних се, че има връзка - един и същ извършител с един и същ мотив.

- И какъв е той?

- Убил е проститутка, която е използвала бременността си, за да го изнудва. Затова взех ДНК от плода на Джил и го сравних с пробата на детето от Нордкостер. Нямаше съвпадение.

- Това не изключва възможността Джаки Берилунд да е замесена.

- Да. Известно време разследвах обстойно теорията си за нея. На Нордкостер е била с двама норвежци на луксозна яхта. Заподозрях, че са били квартет от самото начало, като жертвата е била четвъртият човек. После нещо се е объркало помежду им и тримата са убили четвъртия.

- Но?

- Не стигнах доникъде. Не успях да докажа, че някой от тях е бил на брега или е имал контакт с жертвата, чиято самоличност така и не разкрихме.

- Сега може би ще успееш да докажеш, че Джаки Берилунд е била на брега?

- Като използвам диадемата?

- Да.

Стилтон погледна Оливия. Не се отказва лесно, помисли си. Беше впечатлен от упорството, любознателността й, способността й да...

- Обецата?

Оливия се опита да разчете мислите на Стилтон.

- Каза, че си открил обеца в джоба на палтото на жертвата, която вероятно не е нейна. Нали? Сторило ти се е странно?

- Да.

- Имаше ли отпечатъци по нея?

- Само на жертвата. Искаш ли да я видиш?

- У теб ли е?

- Да. В караваната.

Стилтон извади голям кашон изпод едното легло в караваната. Оливия седеше на другото. Той отвори кашона и извади найлонов плик с красива обеца.

- Така изглежда.

Подаде плика на Оливия.

- Защо е тук? - попита тя.

- Събрах си вещите, след като ме отстраниха от случая. Тя се оказа сред тях. Лежеше в чекмедже, което изпразних.

Оливия вдигна обецата и я разгледа. Доста особен дизайн. Розетка, която става сърце. С перла отдолу и син камък по средата. Много красива. Напомни й нещо. Беше ли виждала подобна обеца?

Неотдавна?

- Може ли да я взема до утре?

- Защо?

- Защото... съм виждала подобна обеца съвсем наскоро.

В магазин, хрумна й внезапно.

Бутик на Сибюлегатан?

Мете Улсетер седеше с част от екипа си в следователската стая на Полхемсгатан. Двама от колегите й бяха празнували Деня на лятното равноденствие, други двама бяха продължили да работят. Сега изслушаха разпита на Бертил Магнусон. За трети път. Всички чувстваха едно и също - лъже за обажданията. Отчасти чувството бе емпирично. Опитните разпитващи претеглят умело всеки нюанс в тона на разпитвания. Но имаше и нещо по-конкретно. Защо Нилс Венд ще се обажда четири пъти на Бертил Магнусон и ще мълчи? Както твърдеше Магнусон. Венд сигурно е разбирал, че Магнусон за нищо на света не би се досетил кой мълчи от другата страна на линията. Нилс Венд, изчезнал преди двайсет и седем години? Абсурд. В такъв случай обаждането се обезсмисляше. За Нилс Венд.

- Не е мълчал.

- Да.

- Какво е казал обаче?

- Нещо, което Магнусон не иска да разкрие.

- И с какво ли е свързано то?

- С миналото.

В този момент Мете се намеси в разсъжденията на колегите си. Предполагаше, че Венд наистина не се е появявал двайсет и седем години, после внезапно е дошъл в Стокхолм и се е обадил на бившия си бизнес партньор. И единственото, което ги свързва днес, е вчера.

- Ако се позовем на хипотезата, че Магнусон стои зад убийството на Венд, значи мотивът се крие в тези четири разговора - каза тя.

- Шантаж?

- Вероятно.

- И с какво е разполагал Венд, за да изнудва Магнусон? Днес? - запита се Лиса.

- Нещо, случило се тогава.

- И кой може да знае за него? Освен Магнусон?

- Сестрата на Венд в Женева?

- Едва ли.

- Бившата му съпруга? - предположи Босе.

- Или Ерик Гранден - вметна Мете.

- Политикът?

- Бил е в борда на „Магнусон Венд Майнинг“, когато Венд изчезнал.

- Ще говорим ли с него? - попита Лиса.

- Да, обади му се.