Шила Бьорлинд - Прилив

Под снимката пишеше: „Нилс Венд“.

- Убит?

- Да.

Боскес затвори компютъра и го остави върху дървения под до стола. Извади от сенките полупразна бутилка с ром и отсипа в чашата си. Доста.

- Ром. Искаш ли?

- Не - каза Абас.

Боскес пресуши чашата на един дъх, свали я в скута си и избърса очи с другата си ръка.

- Беше ми приятел.

Абас кимна. Махна с ръка да изрази съчувствие. Убитите приятели изискват уважение.

- Откога го познаваш? - попита.

- Отдавна.

Доста смътно мерило за време. Абас се нуждаеше от нещо по-конкретно. Време, което да свърже с жената на снимката от бара.

- Ще я включиш ли?

Посочи крушката в другия край на верандата. Боскес се извърна и се протегна към стар черен ключ на стената. Светлината почти заслепи Абас. След няколко секунди той извади снимката.

- Взех я от Санта Тереза. Нилсон е прегърнал жена... Ето...

Абас подаде снимката. Боскес я взе.

- Знаеш ли коя е?

- Аделита.

Име! Най-после!

- Просто Аделита или...?

- Аделита Ривера. От Мексико.

Абас претегли възможностите. Да каже ли, че Аделита Ривера също е убита? Удавена край шведски бряг? Дали и тя е била приятелка на Боскес? Двама убити приятели и почти никакъв ром.

Въздържа се.

- Беше ли близък Дан Нилсон с Аделита Ривера?

- Тя носеше детето му.

Абас не отмести поглед от Боскес. Много зависеше от това. Нито един от двамата да не изгуби присъствие на духа. Но вътрешно разбираше какво означава информацията. За Том. Нилс Венд е бащата на детето на жертвата!

- Ще ми разкажеш ли нещо за Аделита?

- Беше красива жена.

Боскес разказа какво знае за Аделита, а Абас се постара да запомни всяка подробност. Съзнаваше колко важно е за Том.

- После тя замина - заключи Боскес.

- Кога?

- Преди много години. Не знам къде отиде. Не се върна. Големия швед се натъжи. Тръгна да я търси в Мексико, но не я намери. После се прибра у дома, в Швеция.

- Но това се случи наскоро, нали?

- Да. Във вашата страна ли го убиха?

- Да. И не знаем защо и кой го е убил. Дойдох с надеждата да разбера нещо, което да ни помогне - каза Абас.

- Да откриете убиеца?

- Да. И мотив за убийството.

- Когато замина, той остави чанта при мен.

- Така ли?

Абас застана нащрек.

- Какво има в нея?

- Не знам. Каза ми да я предам на полицията, ако не се върне до първи юли.

- Аз съм полицията.

- Нямаш удостоверение.

- Не е необходимо.

Преди Боскес да успее да примигне с тънките си мигли, дълъг черен нож се заби в електрическия кабел на стената. Крушката на тавана изцвъртя и угасна. Абас погледна към Боскес в тъмнината.

- Имам още един.

- Добре.

Боскес стана и пак влезе вътре. Върна се по-бързо от предишния път, с кожена чанта в ръка. Подаде я на Абас.

Третият мъж беше паркирал тъмния ван на безопасно разстояние от къщата на Боскес и се бе прокраднал възможно най-близо. Не толкова, че да шпионира с невъоръжено око, но с помощта на инфрачервения си бинокъл ясно видя какво извади Абас от малката чанта.

Плик, найлонова папка и аудиокасета.

Абас прибра предметите в чантата. Веднага разбра, че горилите в къщата на Венд в Мал Паис са търсели чантата. Сега нямаше да разглежда находките. Бездруго лично бе изгасил единственото осветление на верандата. Повдигна чантата.

- Трябва да я взема.

- Разбирам.

Черният нож бе увеличил значително схватливостта на Боскес.

- Имаш ли тоалетна?

Абас се изправи, а Боскес посочи към врата в съседното помещение. Абас извади ножа си от стената и изчезна в тоалетната с чантата в ръка. Не мислеше да я изпуска от поглед. Боскес остана седнал на стола си. Светът е странно място, помисли си той. А Големия швед е мъртъв.

Извади дребно шишенце от джоба на панталоните си и започна да лакира ноктите си в мрака. С прозрачен лак.

Абас излезе отново на верандата и се сбогува с Боскес, който му пожела добра сполука. Малко неохотно Абас получи неочаквана прегръдка. После Боскес влезе в къщата.

Абас слезе до шосето и тръгна пешком. Умът му гъмжеше от мисли. Знаеше името на жената, която Том се опитваше да открие от двайсет години. Аделита Ривера. Мексиканка. Бременна с детето на убития Нилс Венд.

Странно.

На стотина метра от къщата на Боскес, където шосето беше най-тясно, а луната - най-мътна, той внезапно получи пистолет във врата. Твърде близо, за да използва ножовете. Третият мъж, каза си. В същия момент изтръгнаха чантата от ръката му. Когато се обърна, силен удар в тила го зашемети. Залитна и падна в треволяка до шосето. Легнал там, видя как голям черен ван изскача от гората, профучава по пътя и изчезва.