Шила Бьорлинд - Прилив

- Кого търсите? - попита Абас.

Мъжете се спогледаха - той говори испански. Мъжът вдясно посочи с пистолета си към стола, откъдето Абас току-що беше станал.

- Седни.

Абас погледна към дулата, прекоси стаята и седна на стола. Предположи, че мъжете вероятно са костариканци. Злонамерени костариканци? Крадци?

- Какво искате? - попита той.

- Сбъркал ли къщата - каза мъжът вляво.

- Твоя ли е?

- Какво правиш тук?

- Чистя.

- Глупав отговор. Пробвай пак.

- Търся изгубен варан - каза Абас.

Мъжете се спогледаха. Досаден тип. Единият извади тънко въже.

Стани.

Това движение беше втора природа на Абас. Става от стола, накланя се леко напред с глава, поприведена към гърдите и - в същия момент - действа. Нито един от мъжете не забеляза движението, но единият усети как тънък нож минава през гърлото му и изскача от сънната артерия. В окото на другия плисна струйка топла кръв. Той отстъпи несъзнателно настрани и получи нож дълбоко в рамото. Пистолетът му падна на пода.

Абас го взе.

- ХУАН!

Мъжът с ножа в рамото извика към вратата. Абас погледна в същата посока.

Третият мъж отвън чу вика от вътрешността на къщата. Вървеше към портата, когато фаровете на Гарсия го застигнаха. Залегна в канавката до портата. Жълто-зелената кола спря пред къщата и Гарсия излезе от нея с цигара в уста.

Дано онзи странен швед да е приключил вече, помисли си той.

Беше приключил.

Когато Гарсия влезе в дневната, двама мъже лежаха на пода. Той веднага ги позна от списъците „Издирва се“ и десетките жалби в костариканската полиция. Двама мъже, обвити с изключително злокобна слава. Единият лежеше сред голяма локва кръв и изглеждаше мъртъв. Другият се бе облегнал на стената и притискаше с длан окървавеното си дясно рамо. Странният швед стоеше до отсрещната стена и бършеше два дълги, тънки ножа.

- Взлом - каза той. Ще отида пешком до Санта Тереза.

Абас знаеше за третия мъж. Знаеше, че третият мъж е някъде в мрака зад него. Или поне предполагаше, че е. Знаеше също, че го чака дълъг път по вече много тъмното и пусто шосе до Санта Тереза. Предполагаше, че третият мъж е разбрал какво е сполетяло първия и втория. Още повече след като Гарсия се втурна навън, извади мобилния си телефон и с почти фалцетен глас информира половината полицейски сили в Никоя.

- Мал Паис!

Третият мъж сигурно също го беше чул.

Абас вървеше нащрек. С гръб към третия мъж. Метър след метър през смълчаните тъмни завои към далечните светлини на Санта Тереза. Знаеше, че рискува да получи куршум в гърба. Никакви черни ножове не биха му помогнали срещу това. Същевременно му се струваше, че третият мъж изпълнява специална задача; заедно с първия и втория. Не бяха крадци. Защо трима крадци ще влязат в къща, която от портата сигнализира nada [3] Нищо (исп.). - Б.пр. ? Когато по съседните хълмове има далеч по-интересни къщи? По-скрити сред дърветата, по-примамливи?

Триото търсеше нещо специално.

В къщата на убития Нилс Венд.

Какво?

Барът се наричаше „Добри вибрации“. Плагиатство, което „Бийч Бойс“ по принуда трябваше да преглътнат. Калифорния беше доста далеч оттук. Американските сърфисти обаче сигурно изпитваха носталгия, когато се вмъкваха в окаяната питейна бърлога в Санта Тереза.

Абас седна в единия край на дългия, задимен барплот. Сам. С джин и тоник пред себе си. По изключение. Алкохол. Беше вървял в тъмнината с мускули и сетива, впрегнати на пълни обороти, и леки телодвижения на мястото, където бяха скрити ножовете. И беше стигнал дотук. Без куршум в гърба. Сега му се пиеше. Неразумно желание, тихо се обади ъгълче в мозъка му. Но останалата част каза, че няма проблем.

Абас предположи, че третият мъж е отвън.

В тъмнината.

Отпи от питието си. Ихено, барманът, беше смесил съставките перфектно. Абас се обърна и огледа другите хора край бара. С тен, с още повече тен и няколко лошо изгорели мъже с торсове, които бяха основна част от идентичността им. И жени. Местни жени и туристи. Неколцина гидове, вероятно и сърфисти, всичките вглъбени в разговор с един или друг торс. Погледът на Абас се отклони към стената зад бара. Два въздълги рафта с бутилки с повече или по-малко ароматизиран алкохол и едно-единствено предназначение.

Тогава я видя.

Хлебарката.

Гигантска хлебарка. С дълги антени и силни жълто-кафяви криле, прибрани върху тялото. Пълзеше по стената между рафтовете с бутилки. Дъсчена стена, покрита с окачени с карфици туристически снимки и картички. Внезапно Ихено също я видя - и нея, и погледа на Абас, насочен към нея. С тънка усмивчица смачка хлебарката с длан. Върху снимка. На която Нилс Венд беше прегърнал млада жена.