Шила Бьорлинд - Прилив

Абас остави чашата си с леко дрънчене върху плота. Извади лист от задния си джоб и се опита да сравни снимката върху него със снимката под смачканата хлебарка.

- Ще я махнеш ли?

Посочи хлебарката. Ихено я перна от стената.

- Не харесваш ли хлебарки?

- Не. Развалят пейзажа.

Ихено се усмихна. Абас - не. Бързо забеляза, че младата жена, която Нилс Венд беше прегърнал, прилича досущ на жертвата от Нордкостер. Жената, удавена в заливите Хаслевикарна. Той допи питието си. „Виж дали ще откриеш някаква връзка между Венд и жената, убита на Нордкостер“ - така каза Стилтон.

И ето я връзката.

- Още едно?

Ихено застана пред Абас.

- Не, благодаря. Знаеш ли кои са хората на онази снимка?

Абас посочи, Ихено се обърна и също посочи.

- Това е Големия швед, Дан Нилсон. Не знам коя е жената.

- Възможно ли е някой да знае?

- Не... Чакай, може би Боскес...

- Кой е той?

- Бившият собственик на бара. Той ги е окачил. Ихено кимна към снимките по стената.

- Къде мога да го открия?

- В къщата му. Не излиза оттам.

- И къде се намира тя?

- В Кабуя.

- Далеч ли е?

Ихено извади малка карта и посочи селцето, където се намираше къщата на Боскес. Абас размисли дали да се върне в Мал Паис и да помоли Гарсия да го закара до селото. Две неща го накараха да избере друг вариант. Първо - третият мъж, който вероятно се криеше край бара. Второ - полицията. В момента къщата на Венд сигурно гъмжеше от местни полицаи. Нищо чудно да му зададат въпроси, на които не иска да отговаря.

Той погледна към Ихено, който се подсмихваше.

- Искаш да отидеш до Кабуя?

- Да.

Ихено се обади по телефона и след няколко минути един от синовете му се появи пред бара с АТВ. Абас попита дали може да вземе снимката от стената. Получи разрешение. Излезе навън, седна зад сина на Ихено и обходи околността с фасетните си очи. Беше доста тъмно и от бара не се процеждаше много светлина, но видя сянката. По-скоро частица от нея. Зад голяма палма недалеч.

Третият мъж.

- Добре. Да тръгваме.

Абас потупа сина на Ихено по рамото и потеглиха. Обърна се и видя, че третият мъж тича обратно към Мал Паис с изненадваща скорост. Да вземе кола, предположи Абас. Разбра, че не след дълго ще ги настигне, понеже имаше само едно шосе. В една посока. Към Кабуя.

Синът на Ихено попита дали да чака, но Абас го отпрати. Вероятно щеше да се забави. Самият път до къщата на Боскес му отне немалко време. Натъкна се на доста места за катерене и заобикаляне, преди да стигне до верандата.

Боскес седеше там. В бели дрехи, полуизбръснат, на стол до стената. С чаша ром в ръка и гола крушка, увиснала недалеч от него. Изключена. Концертът на щурците в гората около тях не смущаваше ушите му. Нито слабото шуртене от водопадчето сред дърветата. Той наблюдаваше малко насекомо, кретащо по кафявата му длан.

После погледна към Абас.

- Кой си ти?

- Казвам се Абас ел Фаси. От Швеция съм.

- Знаеш ли кой е Големия швед?

- Да. Може ли да се кача?

Боске погледна пак към Абас, който стоеше на няколко крачки от верандата. Не приличаше на швед. Нито на скандинавец. Не приличаше никак на Големия швед.

- Какво искаш?

- Да поговоря с теб, Боскес, за живота.

- Идвай.

Абас се изкачи на верандата и Боскес подритна табуретка към него. Абас седна.

- Дан Нилсон ли наричаш Големия швед? - попита той.

- Да. Познаваш ли го?

- Не. Той е мъртъв.

Трудно беше да се разчете изражението на Боскес в мрака. Абас обаче видя как отпива голяма глътка от чашата и тя не изглежда много стабилна по обратния път.

- Кога умря?

- Преди няколко дни. Убиха го.

- Ти ли го уби?

Странен въпрос, помисли си Абас. Но се намираше от другата страна на света в затънтено селце сред тропическа гора с мъж, когото не познаваше. Не знаеше също какви са били отношенията му с Нилс Венд. Големия швед, както го наричаше.

- Не. Работя за шведската полиция.

- Имаш ли удостоверение?

Боскес не беше вчерашен.

- Не.

- Защо да ти вярвам тогава?

„Да. Защо?“ - помисли си Абас.

- Имаш ли компютър? попита той.

- Да.

- Влизаш ли в интернет?

Боскес изгледа Абас със студени очи. Толкова студени, че пронизаха тъмнината. Изправи се и влезе вътре. Абас остана там, където беше. След минута-две Боскес излезе с лаптоп и седна на стола си. Внимателно пъхна мобилния модем в компютъра и го отвори.

- Потърси Нилс Венд, убийство, Стокхолм.

- Кой е Нилс Венд?

- Това е истинското име на Дан Нилсон. Пише се с W и dt накрая.

Синьото сияние от лаптопа се отрази в лицето на Боскес. Пръстите му се раздвижиха по клавиатурата. После зачака, погледна екрана и макар да не разбираше нито дума, позна снимката на първа страница във вестника. Снимка на Дан Нилсон, Големия швед. Двайсет и седем годишна снимка. Горе-долу така изглеждаше Нилсон, когато за пръв път се бе появил в Мал Паис.