Шила Бьорлинд - Прилив

- Какво слушаме?

- Spiegel im Spiegel.

- От?

- Арво Перт.

Стилтон се втренчи в Абас. Наистина му беше липсвал.

- Използва ли ножовете си в Коста Рика?

- Да.

Абас се вгледа в изящните си ръце. Стилтон се поизправи.

- Рони ми даде книга за теб.

Извади тънката книга от антиквариата книжарница и я подаде на Абас. За щастие в караваната я бе прибрал в задния си джоб. Огънят беше погълнал сакото.

- Благодаря - каза Абас. - Уха!

- Какво толкова?

- Ами... търся я от години. „В чест на приятелите“, преведена от Хермелин.

Стилтон видя как Абас докосва внимателно тънката корица на тънката книга, сякаш гали заспала жена. После я отвори.

- За какво е?

- За света на суфизма. Онзи зад ъгъла.

Стилтон повдигна вежди. Когато Абас отвори уста да обясни на пълния невежа, че става дума за усмиряване на мислите, Норката позвъни на мобилния му телефон. Обадил се на Оливия, защото не успял да се свърже със Стилтон, и тя му дала номера на Абас.

Един момент.

Абас подаде телефона на Стилтон. Норката зашепна:

- Намирам се в болничен коридор. Пребили са Аке.

Стилтон беше пропуснал новината за момчето. През последните двайсет и четири часа бе зает с множество лични проблеми. Аналитичната страна на ума му обаче се възстановяваше бързо. Веднага свърза побоя с опожаряването на караваната. Децата бойци.

- Деца бойци? - попита Абас, когато Стилтон му върна телефона.

Стилтон бързо пренесе Абас от света зад ъгъла към по-конкретен свят с пребити деца, убити бездомници и изгорели каравани. Разказа му и как е тръгнал на лов за „убийците с телефонни камери“, както ги наричаха медиите.

- Насреща съм, ако ти трябва помощ.

Мъжът с ножовете се усмихна.

Бертил Магнусон не се усмихваше. С помощта на уискито главата му бързо се бе замаяла и в това състояние той се опитваше да проумее ситуацията. Но тя така и не се изясняваше. Не разбираше нито каква цел бе преследвал Венд, нито за какво „отмъщение“ ставаше дума. Сега обаче това нямаше особено значение - за него.

За него всичко бе приключило.

В качеството си на председател на „Приятели на кулата „Седергрен“ - общество, финансиращо поддръжката на стария монумент - Бертил имаше ключ за кулата.

Ключ, който той извади несръчно от една от красивите перлени кутийки на Лин в скрина в антрето. После отвори личния си сейф.

Мете Улсетер и екипът й седяха в работния кабинет в Националния криминален отдел. Стая, където в момента въздухът можеше да се среже с нож. Две жени и трима мъже се бяха втренчили в касетофон със стара касета. Току-що бяха изслушали записания разговор за трети път.

- Това е гласът на Магнусон.

- Несъмнено.

- Кой е другият?

- Нилс Венд според писмото му.

Мете погледна към дъската на стената. Снимките от местопрестъплението в Кершон. Снимката на трупа на Нилс Венд. Картите на Коста Рика и Нордкостер и много други материали.

- Сега знаем защо Нилс Венд се е обаждал на Магнусон.

- Изнудване вероятно.

- Шантажирал го е със записа.

- Където Магнусон признава, че е поръчал убийство.

- Въпросът е какво е искал Венд.

- Пари?

- Може би. В писмото, което е написал в Мал Паис, споменава, че отива на Нордкостер да търси пари, скрити там...

- И понеже е напуснал острова с празен куфар, явно не е открил парите. Нали?

- Да.

- Но парите не са единственият възможен мотив - вметна Босе Тюрен, младият остър ум.

- Да.

- Дали е отмъщавал за нещо друго?

- Само Бертил Магнусон може да отговори на този въпрос.

Мете стана и даде заповед веднага да арестуват Бертил Магнусон.

В кулата „Седергрен“ беше много тъмно, тихо и страховито за обикновен човек. Или за човек в нормално състояние. Бертил Магнусон не беше в нормално състояние. Той държеше малък фенер и се изкачваше нагоре. Към върха на сградата, където се намираше стаята с голи тухлени стени и само две тесни прозорчета към света.

Свят, който съвсем доскоро му бе принадлежал.

Той беше мъжът, който добиваше колтанова руда и снабдяваше света на електрониката с танталит. С основния градивен елемент на техническата революция.

Бертил Магнусон.

Сега уличен в убийство.

Но Бертил не мислеше за това, докато изкачваше тясното каменно стълбище с помощта на фенерчето си. Подпираше се от време на време на тухлените стени. Беше много пиян.

И пак мислеше за Лин.

За срама.

Как ще я погледне в очите и ще каже:

- Вярно е. Всяка дума от записа е вярна.