Шила Бьорлинд - Прилив

Не можеше да го направи.

Когато най-после се добра до върха на кулата, беше отвъд всякакви физически усещания. Неприятната влага и мракът изобщо не го обезпокоиха. Пипнешком стигна до най-близкото прозорче, извади сивия си пистолет от джоба и лапна дулото. После погледна навън и надолу.

Може би не биваше да го прави.

Далеч под него, точно срещу мястото, където беше застанал, Лин излезе на голямата тераса. Бертил видя красивата й рокля. Косата й падаше прелестно над раменете. Изящната й ръка се протегна и вдигна почти празната бутилка с уиски. Тя извърна леко глава и я вдигна, стъписана.

Погледна към кулата „Седергрен“.

Очите им се срещнаха - ако е възможно очи да се срещнат толкова отдалеч - в опит да се досегнат.

Мете и екипът й пристигнаха с висока скорост на адреса. Всички слязоха и тръгнаха към къщата на Магнусон, където светеше. Понеже никой не отвори въпреки упоритото натискане на звънеца, те заобиколиха отзад и се качиха на терасата. Вратата зееше. Празна бутилка лежеше на пода.

Мете се огледа.

Не знаеше колко дълго е седяла там. Времето бе изгубило всякакъв смисъл. Седеше във вишневочервената си рокля с окървавената глава на съпруга си в скута. Частици от мозъка му бяха полепнали по отсрещната стена.

Първият шок, когато чу изстрела и видя лицето на Бертил да изчезва зад прозореца, я тласна към кулата.

Вторият шок, когато стигна до върха и го видя, също бе поотшумял.

Сега тя приличаше на статуя - в друго състояние на предела към скръбта. Съпругът й се бе застрелял. Беше мъртъв. Пръстите й докоснаха леко късата коса на Бертил. Сълзите й закапаха по тъмното му сако. Подръпна синята му риза с бяла яка. До самия край, помисли си тя. Вдигна глава и погледна през прозорчето - надолу, към къщата им. Полицейски коли на алеята? Непознати на терасата? Какво правят там тези фигури в тъмни дрехи? На тяхната тераса. Видя едра жена да изважда мобилен телефон. Внезапно телефонът на Бертил иззвъня - в сакото му върху скута й. Тя бръкна в джоба и го извади. Странен предмет в дланта й, който звъни. Натисна зеления бутон, чу въпроса и отговори:

- В кулата сме.

Мете и екипът й стигнаха бързо до върха на сградата. И също толкова бързо установиха, че Бертил Магнусон е мъртъв, а съпругата му - в дълбок шок. Беше възможно, разбира се, тя да е застреляла Магнусон. С оглед на всички обстоятелства обаче не изглеждаше особено вероятно. Както и с оглед на ситуацията в кулата.

Тя беше чисто и просто трагична.

Мете погледна към Магнусонови. Нямаше навик да се разчувства при вида на престъпления и наказания. Изпита съчувствие единствено към съпругата. Не изпита нищо към Бертил Магнусон.

Освен мимолетно разочарование.

В качеството си на полицай.

Съчувствието към Лин Магнусон обаче я подтикна да обясни. Малко по-късно. В къщата. Дадоха седативи на Лин и тя ги попита какво се е случило. Защо са дошли и има ли връзка със смъртта на съпруга й. Мете й разказа част от историята. Възможно най-щадяща версия. Вярваше, че истината е най-добрият лек, макар да боли, когато ти я поднасят. Лин не разбра всичко, а и никой не очакваше да разбере. Самата Мете не разбираше напълно. Все още. Записът обаче съдържаше известно обяснение за самоубийството на съпруга й.

Разговорът разобличаваше убийство.

Медиите разпространиха бързо новината за самоубийството на Бертил Магнусон. Включително онлайн.

Сред първите коментатори се оказа Ерик Гранден. Той изрази в Туитър яростното си възмущение от лова на вещици през последните седмици, чиято жертва бе станал Бертил Магнусон. Една от най-срамните кампании в съвременната шведска история. За да открие еквивалент, трябвало да се върне далеч назад към позорния линч на невинния благородник Аксел вон Фершен в Стокхолм през 1810 година. „Хората, които го оплюваха, носят тежка вина на плещите си! Те дръпнаха спусъка на пистолета!“

Час след избухването му се обадиха от управителния съвет на партията и го извикаха на среща.

- Сега?

- Да.

Гранден тръгна бързо към партийната централа. Изпитваше смесени чувства. От една страна, самоубийството на Бертил. Съчувстваше на Лин. Напомни си да й се обади. От друга страна, се вълнуваше от предстоящата среща. Беше сигурен, че ще обсъждат бъдещия му висок пост в Европа. Защо иначе ще го викат толкова спешно? Е, раздразни се малко, че не му оставят време да отиде на фризьор.

Пресата, разбира се, щеше да присъства, за да отрази събитието.