Шила Бьорлинд - Прилив

- Така стигаме до настоящия момент.

- Да. И в момента имаме сравнително добра представа за придвижването на Венд. Знаем, че не е открил пари на Нордкостер. Знаем, че е носел записа от Киншаса, направен през 1984 година, и можем да предположим, че е пуснал на Магнусон части от него през кратките им телефонни разговори.

- Въпросът е какво е целял?

- Свързано ли е с убийството на Ривера?

- Дали е подозирал, че Магнусон е замесен?

- Да?

- Може би ще успеем да разберем с помощта на това?

Лиса Хедквист посочи стария плик на дъската.

- Писмото е подписано „Аделита“ и е изпратено пет дни след убийството на жената, нали?

- Да.

- Може да вземем ДНК от пощенската марка. И да го сравним с проба от Магнусон. Слюнката е годна за анализ дори след двайсет и три години, нали?

- Да.

Лиса свали плика от дъската и излезе от стаята.

- Докато чакаме, искам да отбележа, че обажданията на Венд сигурно са подложили Магнусон на огромно напрежение, понеже на записа той признава, че е поръчал убийство - каза Мете. - Несъмнено си е давал сметка какви ще са последствията от огласяването на записа.

- И се е опитал да вземе записа, като убие Венд?

- Е, струва ми се доста вероятен мотив.

- Венд обаче е имал копие на Коста Рика.

- Знаел ли е Магнусон?

- Не сме сигурни, но Венд вероятно го е споменал, за да се застрахова. Все пак е имал представа на какво е способен Магнусон.

- Значи Магнусон се е опитал да открие записа в Мал Паис, нали? Нападнали са Абас ел Фаси в къщата на Венд.

- Да отговори Мете. - Не знаем дали е по инициатива на Магнусон, но изглежда много вероятно.

- И ако е така, той сигурно е разбрал, че се е провалил и записаният разговор скоро ще пристигне в Швеция. И при нас.

- И тогава се е застрелял.

- Което значи, че никога няма да получим признание за убийството на Нилс Венд. Ако той стои зад него.

- Да.

- Същото важи и за убийството на Аделита Ривера.

- Да.

Разговорът замря. Бяха в задънена улица. Нямаха преки доказателства, свързващи Магнусон с убийството на Венд. Разполагаха само с косвени улики, възможен мотив и старо разследване, на практика прекратено.

При положение че Магнусон не бе облизал пощенската марка.

Стилтон предполагаше, че са го проследили. От „Сьодерхаларна“ и по целия път до караваната, която бяха подпалили. Предполагаше, че са същите хора, пребили Аке. Вероятно го бяха видели да разговаря с него и Норката във Флемингсбери. Предполагаше и още нещо - те сигурно смятаха, че е загинал в пожара. Зърнеха ли го отново, духовете щяха сериозно да се разбунят.

Пътьом Стилтон се отби в офиса на издателството и купи купчина списания. Всички го питаха за караваната. Получи няколко топли прегръдки.

Сега стоеше отново пред „Сьодерхаларна“ и продаваше „Местоположение Стокхолм“.

Беше нащрек.

За всички пазаруващи, които влизаха или излизаха от търговския център, той изглеждаше както обикновено. Като бездомен продавач на списания. Застанал на същото място, където напоследък е заставал няколко пъти.

Те нямаха представа.

Когато започна да вали силно и загромолиха гръмотевици, Стилтон си тръгна.

Буреносните облаци бяха смрачили небето и над покривите просветваха мълнии. Мокри до кости, Лиам и Исе стигнаха до парка „Лила Блектори“. В парка имаше много храсти и дървета, зад които да се скрият. Освен това носеха тъмните си якета с качулки.

- Ето! - прошепна Исе и посочи към пейка до дърво с особено дебел ствол.

Висок слабоват мъж седеше на пейката и държеше кутийка бира. Дъждът плющеше по приведения му гръб.

- Той е, мамка му!

Лиам и Исе се спогледаха. Все още бяха изумени. Видяха Стилтон пред „Сьодерхаларна“ и не повярваха на очите си. Как се беше спасило копелето от пожара? Исе извади къса бейзболна бухалка. Почти не се забелязваше в сумрака. Лиам я погледна. Знаеше на какво е способен Исе, когато пружината се пренавие. Двамата се прокраднаха предпазливо към пейката и се озърнаха. Паркът, разбира се, пустееше. Никой с всичкия си не би излязъл в такова време.

С изключение на развалината, седнала на пейката.

Мислите на Стилтон блуждаеха. Самотата и обстановката му напомняха за Вера. За гласа й и как един ден се бяха любили - точно преди да я пребият до смърт. Отчаян спомен.

После ги забеляза с крайчеца на окото си.

Бяха току до пейката. И единият държеше бейзболна бухалка.

Страхливци, помисли си той. Двама срещу един. И пак им трябва това. Прииска му се да бе започнал да изкачва стълбите преди шест години или шестте години изобщо да не са се случвали. Но ги имаше. Той все още беше сянка на предишното си аз.