Шила Бьорлинд - Прилив

Вдигна глава.

- Здрасти? Искате ли глътка?

Вдигна бирата. Исе замахна леко с бухалката и перна кутийката. Тя отлетя и Стилтон проследи с поглед как се приземи на няколко метра по-настрани.

- Хоумрън - каза той и се усмихна. - Сигурно си...

- Млък!

- Съжалявам...

- Подпалихме проклетата ти каравана. Какво правиш тук, мамка му?

- Пия бира.

- Тъпак! Не чаткаш ли? Главата ти ли искаш да размажем?

- Както на Вера?

- Коя Вера? Кучката в караваната? Твоята кучка ли беше?

Исе се разсмя гръмогласно и погледна към Лиам.

- Чу ли? Размазали сме неговата кучка!

Лиам се подсмихна и извади мобилния си телефон. Стилтон го видя как включва камерата. Готвеха се. Поколеба се как да действа.

Фронтална атака.

- Знаете ли, че сте миризливи лайна? - попита неочаквано.

Исе се втренчи в него. Не повярва на ушите си. Как смее пияндето? Лиам погледна към Исе. Пружината скоро щеше да изскочи.

- Трябва да ви заключат доживот и да ви хранят с кучешки лайна.

Пружината изскочи. С крясък Исе вдигна бейзболната бухалка над рамото си и замахна диво. Към главата на Стилтон.

Бухалката не стигна дотам. Преди да преполови пътя, Исе получи нож над лакътя. Дори не видя откъде дойде, а Лиам не видя втория нож. Усети обаче как минава през ръката му и мобилният му телефон описа висока дъга над пейката.

Стилтон скочи на крака и грабна бейзболната бухалка. Исе пищеше, втренчен в ножа, забит дълбоко над лакътя му. Дъждът обливаше лицето му. Стилтон се разяри. Почувства как ужасната смърт на Вера се вселява в дървената бухалка. Замахна настрани и се прицели в главата на Исе. Причерня му. Стисна бухалката с две ръце и се подготви за удар с цялата тежест на тялото си. По гърлото на Исе.

-Том!

Викът прониза чернилката в ума му - достатъчно, за да възпре удара. Стилтон се обърна. Абас излезе иззад дебело дърво.

- Остави я - каза той.

Стилтон се втренчи в него.

- Том.

Стилтон отпусна леко бейзболната бухалка. Внезапно забеляза, че Лиам се опитва да побегне. Настигна го с две бързи крачки и го халоса зад коляното. Лиам се строполи на земята. Абас приближи до Стилтон и хвана бухалката.

- Има по-добър начин - каза той.

Стилтон се поколеба. Погледна към Абас и си пое дъх. След няколко секунди пусна бухалката. Абас я запрати в храстите. Стилтон сведе глава. Осъзна колко близо е бил. Как ужасът в каменното подземие и всичко друго едва не го е тласнало да прекрачи невъзвратимо границата.

- Ще ми помогнеш ли?

Стилтон се обърна. Абас бе извадил ножа от бицепса на Исе и го бе довлякъл до мократа пейка. Стилтон сграбчи ужасения Лиам, вдигна го от земята и го хвърли на пейката до Исе.

- Какво ще правим сега? - попита Абас.

- Ще ги съблечем.

Наложи се Стилтон да се заеме собственоръчно. Абас се захвана да бърше грижливо окървавените ножове. Лиам и Исе го наблюдаваха паникьосани.

- Ставайте!

Стилтон дръпна Исе. Лиам се изправи сам. Стилтон им смъкна дрехите възможно най-бързо. После ги блъсна пак върху пейката. Абас застана пред тях с мобилния си телефон. Включи камерата и я заслони с длан от дъжда.

- Така... - каза той. - Сега ще си поговорим.

Яне Клинга получи кратко, но много драматично съобщение: „Мобилните убийци седят на пейка в парка „Лила Блекторн“. Самопризнанията им са в „Трашкик“.

Не позна номера.

Клинга, вероятно предположил кой е изпратил съобщението, пристигна в парка с цялата бързина, на която бяха способни гумите му. С трима полицаи. Откриха двама голи, мокри до кости младежи, завързани за дървена пейка. Окървавени развалини.

Час по-късно в стая в полицейската централа Клинга седеше с шефа си Рюне Форш и с целия екип, разследващ посегателствата срещу бездомници. Докато с прищракване си проправяше път до „Трашкик“, почти подушваше очакването във въздуха. В сайта откри току-що публикуван видеозапис. Двама младежи седяха голи на пейка в парка и с разширени от ужас очи разказваха как са убили старата вещица в караваната и някакъв тип в парка край доковете във Верта; как по-късно са подпалили караваната и какви други бездомници са нападали.

Най-подробно.

Рюне Форш се изправи рязко. Беше вбесен. Отчасти защото му бяха поднесли престъпниците, които се опитваше да открие. Отчасти защото нямаше начин да определят самоличността на хората, заснели записа и организирали целия спектакъл.

И вероятно най-вече защото татуировките на младежите се виждаха съвсем ясно - буквите ДБ с кръг около тях.

Точно както беше казал Стилтон.