Шила Бьорлинд - Прилив

Мете не отговори. Бавно се приведе към светлия кръг от настолната лампа.

- Ева, ти ли уби Аделита Ривера?

- Коя е тя?

- Жената до Нилс Венд на всички снимки, които ти показах. Ти ли беше?

- Не.

- Тогава ще продължим.

Мете вдигна фалшивото писмо от Аделита.

- Това писмо е изпратено от Швеция на Дан Нилсон в Коста Рика. Дан Нилсон е името, което Нилс Венд е използвал там. Ще ти го прочета. Написано е на испански, но ще го преведа. „Дан! Съжалявам, но мисля, че не си подхождаме. Сега имам шанс да започна нов живот. Няма да се върна.“ Накрая има подпис. Знаеш ли кой го е подписал?

Ева не отговори. Взираше се в ръцете си, сключени в скута. Стилтон я наблюдаваше безизразно. Мете продължи със същия спокоен глас.

- Подписано е „Аделита“. Казвала се е Аделита Ривера и са я удавили край заливите Хаслевикарна пет дни преди писмото да бъде изпратено. Знаеш ли кой го е написал?

Ева не отговори. Дори не вдигна глава. Мете остави писмото върху масата. Стилтон наблюдаваше внимателно Ева.

- Преди няколко дни са те нападнали в дома ти. В антрето - продължи Мете. - Криминолозите ни откриха следи от кръв по килима в антрето и провериха дали са от извършителите. Във връзка с разследването си предоставила ДНК проба и тя е показала, че кръвта е от теб.

- Да.

Мете отвори зелената папка, която току-що й бяха донесли.

- Направихме ДНК анализ на слюнката от пощенската марка върху писмото от „Аделита“ през 1987. Получихме съвпадение с твоето ДНК. От антрето в къщата ти. Ти си облизала марката. Ти ли написа писмото?

Всеки има предел, отвъд който пада в бездната. Рано или късно стигаш предела, ако те тласнат достатъчно силно. Сега Ева бе на ръба. Съпротивлява се няколко секунди, вероятно дори минута, но накрая проговори. Тихо.

- Може ли да спрем за почивка?

- Скоро. Ти ли написа писмото?

- Да.

Стилтон се облегна назад. Край. Мете се приведе към касетофона.

- Спираме за кратка почивка.

Форш и Клинга разпитваха Лиам и Исе два часа. И двамата бяха отраснали в стокхолмското предградие Халонбериен. На Клинга се падна Лиам. Той знаеше горе-долу какво ще чуе. Още преди да прочете криминалното му досие. Гадостите ескалираха през тийнейджърските му години. Когато Лиам разказа как баща му помагал да инжектират сестра му на кухненската маса, картината се проясни съвсем.

За Клинга.

Ощетени деца. Нали така ги бе нарекла? Жената, която бе видял по телевизията в някакво публицистично предаване.

Лиам беше изключително ощетено дете.

Форш очерта кажи-речи същата топография около Исе. Роден в Етиопия, оставен на произвола на съдбата още преди гласът му да мутира. Ощетен и унищожен. Изпълнен с безцелна агресия.

Колкото до боевете в клетка...

Отне им известно време да накарат Лиам и Исе да разкрият какво знаят, но в крайна сметка всичко излезе наяве - имена на други момчета, които ги организират, и най-вече кога ще е следващото зрелище.

И къде.

На Свартсьоландет, в изоставена циментова фабрика. Пустееща и с ограда, зад която влизането е забранено.

С известни изключения.

Няколко часа по-рано Форш бе поставил мястото под наблюдение. Стратегията бе да изчакат боевете да започнат и тогава да нахлуят. Когато затвориха първите момченца в клетките, дюдюкането и възгласите изригнаха и бързо секнаха. Полицаите бяха блокирали всеки възможен път за бягство и влязоха вътре тежко въоръжени. Полицейските ванове отвън не след дълго се напълниха до пръсване.

Тълпа журналисти и фотографи посрещнаха Форш и Клинга пред фабриката.

- Кога разбрахте за боевете в клетка?

- Преди известно време. Действахме под прикритие. Напоследък работехме с всички сили върху случая.

Така каза Форш с поглед, вперен право в камерата.

- Защо тогава не ги арестувахте по-рано?

- За да сме сигурни, че ще заловим когото трябва.

- Успяхте ли?

- Да.

Докато Форш позираше за следващия близък кадър, Клинга се отдалечи.

Някои от членовете на екипа бяха излезли от стаята. Оливия все още стоеше там с Босе Тюрен и Лиса Хедквист. И тримата вероятно изпитваха сходни чувства. Облекчение, че неразкрито убийство не след дълго ще бъде разкрито, смесено с лични съображения. За Оливия те засягаха главно мотива. Защо?

Макар че имаше известна представа какъв вероятно е отговорът.

Триото в стаята за разпити получи кафе. Настроението беше минорно. За двама от тях - облекчение, споделено донякъде дори от третия. Мете включи отново касетофона и погледна към Ева Карлсен.