Шила Бьорлинд - Прилив

- А сега да преминем към Нилс Венд? Как умря той?

Мете се изненада. Беше съсредоточена да свърже Ева Карлсен с убийството на Нордкостер. Убийството на Нилс Венд изобщо не влизаше в плановете й. Беше абсолютно убедена, че зад него стои Бертил Магнусон. Внезапно осъзна, че Стилтон е на крачка пред нея.

Както преди.

- Ще ни разкажеш ли и това? - попита той.

И тя им разказа. Провървя им, защото нямаха нищо конкретно, с което да свържат Ева Карлсен със случилото се с бившия й партньор. На този етап обаче Ева не виждаше смисъл да лъже. Вече беше признала, че е извършила жестоко убийство, и искаше да излее и останалото. А и не знаеше какво знаят те. Не искаше Мете да я разпитва отново.

Не би го понесла.

- Историята е кратка - подхвана тя. - Една вечер той просто позвъни на вратата. В къщата ми. Смаях се. Не защото е жив, това го знаех, а че се появява ей така.

- Кога дойде?

- Не помня. В деня преди да го открият.

- Какво искаше?

Ева замълча и потъна в себе си. Бавно се върна към неописуемата среща с бившия си партньор. Как някой ненадейно позвъни на вратата в къщата й в Брома. Тя отвори. Пред нея в слабата светлина на лампата на верандата стоеше Нилс Венд. Носеше кафяво яке. Ева се втренчи в него. Не знаеше какво всъщност вижда.

- Здравей, Ева.

- Здравей.

- Позна ли ме?

- Да.

- Може ли да вляза?

- Не.

Минаха няколко секунди. Доста. Нилс? След толкова години? Какво търси тук, за бога? Ева се опита да запази спокойствие.

- Е, излез ти тогава - усмихна се леко Нилс.

Сякаш са тийнейджъри, които не искат родителите им да ги видят? Полудял ли е? Какво иска? Ева се обърна, свали сако от закачалката, излезе навън и затвори вратата след себе си.

- Какво искаш? - попита тя.

- Още ли си омъжена?

- Разведена. Защо? Как разбра къде живея?

- Потърсих в Гугъл. Разбрах, че си се омъжила преди много години за известен атлет. Състезател по овчарски скок, Андерш Карлсен. Запазила си фамилията му.

- Да. Следил си ме?

- Не. Открих информацията случайно.

Нилс се извърна леко в очакване да го последва и тръгна към портата. Ева остана на верандата.

- Нилс.

Той спря.

- Къде беше през тези години?

Знаеше отлично къде е бил. Но не искаше той да разбере, че знае.

- В чужбина - отговори Нилс.

- И защо се върна? Сега?

Той я погледна. Ева усети, че трябва да се приближи до него. Да скъси разстоянието. Пристъпи напред.

- За да разчистя стари сметки - отвърна тихо Нилс.

- О? Какви сметки?

- Убийство.

Ева се озърна инстинктивно. Усети как вратът й се вдървява. Убийството на Нордкостер? Едва ли е разбрал, че е замесена в него. Какво има предвид тогава?

- Звучи неприятно - каза тя.

- Неприятно е, но скоро ще приключи. После се прибирам вкъщи.

- В Мал Паис?

Това беше първата й грешка. Просто се изплъзна от устата й. В следващата секунда осъзна какво е казала.

- Откъде знаеш, че живея там? - попита Нилс.

- Не живееш ли там?

- Там живея. Ще се поразходим ли?

Нилс кимна към сива кола, паркирана пред портата. Ева се поколеба. Все още нямаше представа какво иска той. Да поговорят? Глупости. Стари сметки? Убийство? Какво знае?

- Разбира се - кимна тя.

Влязоха в колата и потеглиха. След няколко минути Ева попита:

- За какво убийство става дума?

След кратко колебание Нилс й разказа. За убийството на журналиста Ян Нюстрьом, поръчано от Бертил Магнусон. Ева го погледна.

- Затова ли дойде?

- Да.

- Да отмъстиш на Бертил?

- Да.

Ева се поуспокои. Не беше Нордкостер.

- Не е ли опасно?

- Да отмъстя на Бертил?

- Да. Убил е журналист очевидно?

- Няма да посмее да ме убие.

- Защо?

Нилс се подсмихна, но не отговори. Минаха по моста Дротнингхолм и прекосиха Кершон. В другия край на острова Нилс спря до възвишение над водата. И двамата слязоха. Беше звездна нощ. Полумесецът посребряваше водата и скалите. Красиво място. В добрите стари времена идваха понякога тук. Късно нощем, когато брегът пустее. Къпеха се голи.

- Красиво е както преди - каза Нилс.

- Да.

Ева го погледна. Изглеждаше спокоен, сякаш нищо не се е случило. Сякаш всичко е както преди. Нищо не е както преди, помисли си тя.

- Нилс.

- Да.

- Искам да те питам нещо...

- Да?

- Защо не ми се обади?

- На теб?

- Да. На кого другиго? Живееше с мен, помниш ли? Говорехме, че ще се оженим, ще имаме деца и ще остареем заедно. Забрави ли? Аз те обичах.

Ева внезапно усети, че е тласната в абсолютно погрешна посока. Че се поддава на инерцията на абсолютно погрешни чувства. Но цялата ситуация бе абсурдна - тук, с Нилс, след двайсет и седем години. Миналото изригна като нажежена лава в нея. Не можеше да го възпре.