Шила Бьорлинд - Прилив

- Но обецата? Как се е озовала в джоба на Аделита? - почуди се Оливия.

- Трудно е да се каже... - призна Мете. - Вероятно когато са се счепкали във вилата на Нордкостер. С Ева.

- Да.

Мете спря пред голямата стара къща.

Докато вървяха към къщата, телефонът на Мете звънна. Тя спря в градината. Беше Оскар Молин. Току-що се срещнал с комисар Карин Гьотблад. Обсъдили регистъра с клиенти на Джаки. И по-точно едно име, което Мете му бе съобщила.

- Какво решихте? - попита Мете.

- Да го поотложим за известно време?

- Но защо? Защото е Джаки Берилунд?

- Не. Защото ще попречи на реорганизацията.

- Добре. Но ще го уведомите, нали?

- Да. Лично ще се погрижа.

- Добре.

Мете прекъсна връзката. Забеляза, че Стилтон е спрял на два метра от нея и е чул разговора. Мете мина край него, без да продума, и изкачи стъпалата към верандата.

Абас отвори, прегърнал през рамо Йолене. Оливия получи топла прегръдка от нея.

- Гладни сме! - каза Мете.

Прекосиха стаите и влязоха в просторната кухня. Там Мортен се суетеше край всевъзможни съставки, от които обеща да получи кулинарния връх на летния сезон.

Спагети карбонара с пачи крак.

Другите членове на клана бяха нахранени отдавна и сега се бяха разпилели из къщата. Мортен им бе обяснил, че Първата дама в къщата се нуждае от спокойствие, а гостите й искат да вечерят необезпокоявани. Който не разбира, ще бъде изпратен на тавана при Елен да брои бримки.

Сега долу бе сравнително тихо.

- Сядайте!

Мортен махна с ръка над отрупаната маса, където се мъдреха и керамичните произведения на Мете - в ролята на чинии, купи и нещо по средата. Чаши вероятно.

Седнаха.

Мете наля вино. Стилтон отказа. Топли отблясъци от свещниците озариха чашите на другите, когато вдигнаха наздравица и отпиха.

И се отпуснаха.

Всички бяха преживели дълъг ден.

Включително Мортен. Той бе размишлявал дълго какво ще се случи след малко и как да овладее положението. Не беше съвсем сигурен. Вариантите бяха много и нито един -лесен.

Той чакаше.

Всички други - също. С изключение на Оливия. Тя усети как първата глътка вино разлива спокойствие и топлина в тялото й. Погледна към хората край масата. Доскоро абсолютно непознати.

Стилтон - бездомник с минало, за което вече знаеше това-онова. Но не достатъчно, за да свърже всички точки. В картина, каквато изгаряше от любопитство да види. Спомни си как изглеждаше Стилтон при първата им среща в Нака. Значително по-различен. Освен всичко друго сега очите му бяха съвсем променени.

Мортен, приятелят на Керуак. Експерт по детска психология, развързал езика й по удивителен начин. Как го беше направил?

Мете, съпругата му, която отначало я уплаши толкова, че коленете й омекнаха. И все още се държеше на разстояние. Но с уважение. Все пак бе допуснала Оливия в кабинета си и в разследването си.

И Абас. Стройният мъж. С невидим нож и странен аромат. Като нинджа, помисли си тя. Кой е той всъщност?

Отпи пак от виното. Тогава забеляза или по-скоро я почувства. Напрегнатата атмосфера. Никакви усмивки или бързи погледи. Просто стаено очакване.

- Какво има? - наложи се да попита с плаха усмивка. - Защо сте се умълчали така?

Другите се спогледаха. Оливия се опита да проследи щафетата на погледите, която спря до Стилтон. На него му се прииска шишенцето със стезолид да му беше подръка.

- Помниш ли какво те попитах в кухнята в апартамента ти? Когато изгоря караваната? Попитах те защо си избрала случая в Нордкостер?

Въпросът изненада Оливия.

- Да.

- Каза ми, че си го избрала, защото баща ти е участвал в разследването.

- Да.

- Нищо друго ли не привлече вниманието ти?

- Не... Е, да, по-късно. Убийството се е случило на рождения ми ден. Странно съвпадение.

- Не е.

- Как така? Не е съвпадение?

Мете сипа още вино в чашата на Оливия. Стилтон я погледна.

- Знаеш ли какво се е случило, след като Уве Гардман се е върнал тичешком вкъщи?

- Да. Не... Веднага след това ли имаш предвид?

- Разказал какво е видял, родителите му извикали въздушна линейка и веднага се втурнали към брега.

- Да, знам.

- Майка му била медицинска сестра. Когато стигнали до брега, от извършителите нямало и помен. Успели обаче да извадят жената, Аделита, от пясъка и водата. Тя била в безсъзнание, но имала слаб пулс. С обдишване удължили малко живота й, но тя умряла минута-две, преди да пристигне линейката.

- Ясно.

- Детето в утробата й обаче било живо. Лекарят в хеликоптера направил спешно цезарово сечение и извадил бебето - продължи Стилтон.