Шила Бьорлинд - Прилив

- Защо? - попита тя.

Мете внезапно бе сменила тона. Бездушният професионален глас беше изчезнал. Онзи, преследващ една-единствена цел - да изтръгне самопризнание. Новият глас звучеше предразполагащо с надеждата да проумее защо вършим каквото вършим.

Знание.

- Защо ли? - каза Ева.

- Да.

Ева вдигна леко глава. За да им обясни защо, бе принудена да се подложи на дълбока болка. Потисната болка. Чувстваше обаче, че е длъжна да даде поне някакво обяснение. Да изрече с думи това, което цял живот се опитваше да надмогне.

Убийството на Аделита Ривера.

- Откъде да започна?

- Откъдето искаш.

- Нилс изчезна. През 1984 година. Ни вест, ни кост. Просто изчезна. Мислех, че нещо се е случило в Киншаса и са го убили. Ти също предполагаше нещо подобно, нали?

Ева погледна към Мете.

- Да, обмисляхме и такава хипотеза.

Ева кимна и поглади опакото на ръката си с опакото на другата ръка. Сега говореше много тихо, на пресекулки.

- Както и да е. Бях отчаяна. Обичах го и бях сломена. После ти дойде и ми показа туристическите снимки от Мексико. Видях, че е Нилс жив, с хубав загар, в курортен град... Почувствах се абсолютно... Не знам... Ужасно измамена... Не бях получила нищо - ни дума, ни пощенска картичка. Той се наслаждаваше на слънцето, а аз скърбях, изгубила надежда, и... Беше унизително, сякаш изобщо не го е грижа за мен...

- Защо не ми каза, че е той, когато ти показах снимката? През 1985 година?

- Не знам. Реших обаче да го открия, да поискам обяснение, да разбера защо е постъпил така с мен. Чувствах, че е нещо лично помежду ни. Питах се какво цели? Да ми причини болка? Или...? После разбрах.

- Как?

- Когато видях другите снимки.

- Които открихме в къщата ти?

- Да. Свързах се с чуждестранна агенция за издирване на изчезнали. Казах им къде са го забелязали за последно - в Плая дел Кармен в Мексико. Започнаха да го търсят и го намериха.

- Там?

- Да. Изпратиха ми цяла купчина снимки оттам - той и млада жена. Интимни снимки от спални, хамаци, плажове и всевъзможни места... Видели сте ги... беше ужасно... Чувствах се измамена, захвърлена, излъгана. Нещо в начина, по който го беше направил... сякаш съм нищо... въздух... забравена вещ... Не знам. После...

- Младата жена се появи неочаквано на Нордкостер?

- Да. Бременна. Неговото бебе. Дойде с издутия си корем и в пълно неведение, че я познавам от снимките и знам кой я е изпратил...

- Нилс?

- Да? Кой друг? Вечерта я забелязах да се промъква в задната градина на вилата ни. Бях пила вино и... Не знам, разярих се. Защо беше дошла тук? В къщата ни? Търси ли нещо?

Ева замълча.

- Къде бяха Сверкер и Алф Стейн тогава? - попита Мете.

- В къщата. Не исках да идват при мен, но ги бяха изгонили от бунгалото и те дойдоха...

- Какво се случи после?

- Излязохме в градината и довлякохме жената в къщата. Тя започна да се бори и да крещи. Сверкер предложи да я поохладим малко... Беше дрогиран...

- И я заведохте на брега?

- Да. На усамотено място. Край заливите Хаслевикарна.

- Какво се случи там?

Ева сплете пръсти и ги усука около палеца си. Трябваше да гребне надълбоко, за да намери точните думи, да им даде форма.

- Когато отидохме, на брега нямаше вода. Отливът бе оголил пясъка. И тогава си спомних...

- За прилива?

- Разпитвах я защо е дошла, какво търси, къде е Нилс. Тя мълчеше.

Ева вече нямаше сили да вдигне глава. Гласът й бе стихнал съвсем.

- Сверкер и Алф донесоха лопата и изкопаха дупка. Заровиха я в нея и... тогава настъпи приливът.

- Знаеше, че ще настъпи, нали?

- Няколко години бях живяла на острова. Всеки там знае кога настъпва високият прилив. Исках да я изплаша, да я накарам да проговори...

- И?

- Отначало не проговори, После... когато морето придойде... накрая...

Ева замълча. Наложи се Мете да довърши.

- Каза къде Нилс е скрил парите?

- Да... и къде живее.

Стилтон се приведе леко напред.

- И после я остави там?

Проговори за пръв път отначалото на разпита. Ева се сепна. Беше съсредоточена в болезнения диалог с Мете; мъжът до нея не съществуваше.

- Сверкер и Алф побягнаха към къщи. Аз останах. Знаех колко далеч сме отишли. Разбирах какво безумие върша. Но я мразех ужасно. Жената във водата. Исках да я изтезавам, задето ми е отнела Нилс.

- Да я убиеш.

Стилтон продължаваше да седи, приведен напред.

- Не, да я измъчвам. Сигурно звучи абсурдно, но не мислех, че ще умре. Не знам дали изобщо мислех... Просто си тръгнах.

- Но знаеше, че настъпва високият прилив?

Ева кимна. И се разплака - тихо. Стилтон се втренчи в нея. Вече имаха мотив за убийството на Аделита Ривера. Опита се да улови погледа на Ева.