Радко Пенев - Ритуалът

Древният съд представляваше извита чаша за пиене, завършваща с гола женска фигура в долната си част. Отметнала глава, жената протягаше ръце напред, докато косата ѝ се спускаше на вълни назад по гърба. Детайлите бяха изобразени изключително прецизно — очите имаха зеници, а голите щръкнали гърди завършваха с деликатни заострени зърна. Плътните ѝ устни сякаш бяха изработени от някакъв различен от злато метал. По-матови и без блясък, те се извиваха в предизвикателна усмивка, допринасяйки още повече за реализма на фигурата. Вдлъбната линия на гърба опираше в разширението на таза с две трапчинки, откъдето плавно се издигаше овалният рог, в който се е наливало питието.

Под гърдите ѝ продължаваше стегнат корем с ясно различим пъп в средата. Краката на фигурата, леко разкрачени, бяха свити силно в колената, като петите докосваха задната част на бедрата и подпираха рога. Сякаш жената стоеше на колене и ръце, извила гръб назад, крепейки рог за вино. Между устните ѝ се намираше малък отвор, от който се е изливала течността.

Композицията беше изпълнена с усещане за красота и разбиране на пропорциите на човешкото тяло. Овалът на извития гръб плавно преминаваше в извивката на рога. Той беше чист, без никакви украшения. Завършваше с извит навън ръб, по който се виждаха изсечени някакви чертички.

Минаха няколко минути в пълно мълчание.

— Необичайно… — започна човекът. — Не е изработен от златен лист, изглежда, е излят и след това обработван допълнително, много нехарактерно.

Златанов стрелна Иван с очи.

— Липсват овули 1 1 Орнаменти с яйцевидна форма. — Бел.ред. , релефни перли, които да украсяват прехода от протомето 2 2 Предна част на ритон. — Бел.ред. към гърлото, няма целезирани детайли, всичко е изпипано… Фигурата е гола, подробно представена… масивна — продължаваше той. — Много необичайно протоме, трябва да призная… За пръв път срещам такова.

Ръцете на доктора се изпотиха.

— Обикновено по гърлото и рога има изобразени различни сцени — вдигна очи плешивият. — Епизоди от живота на божества или герои, които са носили…

— Не ми обяснявай какво представлява ритон! Истински ли е? — рязко го прекъсна Славея.

Чичкото вдигна глава и въпреки напрежението Иван едва не се изсмя на глас — лупата караше дясното око да изглежда огромно. Всъщност никак не му беше до смях.

— Не мога да кажа толкова бързо. Виждат се следите от обработката, материалът изглежда автентичен, въпреки че… Ето тук — посочи той устните. — Това не е злато. Не знам от какъв метал е и как е вложен, но е крайно необичайно. Цялата композиция е необичайна. Или това е много глупав опит за фалшификат, или е нещо, което никой не е срещал досега. Със сигурност не е продукт на Лампсак.

— Кой е Лампсак? — несъзнателно реагира докторът.

— Не кой, а какво. Това е град, където са се изработвали голяма част от златните предмети от древността, които намираме днес. Но този не е оттам.

— Можеш ли да го датираш?

— Хм, по нищо не прилича на малоазийската школа, поне не намирам аналог нито в гръцката, нито в персийската торевтики 3 3 Художествена релефна обработка на изделия от метал. — Бел.ред. . Безспорно, ритоните се използват с ритуални функции още от IV — III хилядолетие преди новата ера, но единствено траките употребяват за това благородни материали. А такъв, с толкова подробна немитологизирана женска фигура, никога не е срещан. Да не говорим за хм… силно сексуалното изображение.

— И? Не ми губи времето, истински ли е?

— Изкушавам се да кажа, че е фалшификат, но… Трябва да се изучи по-добре. Създава усещане за автентичност, макар и да не мога да потвърдя…

— Сигурен ли си? — отпи от чашата си Славея.

— Положително. Съществуват множество ритони с протоме на феникс или човешки глави, но тази не е на богиня, нито на митологично същество, не мога да намеря паралел. Тези надписи… — завъртя ритона в ръцете си отново — хм, непознати, не е Линеар А 4 4 Писменост на език, условно наречен минойски, говорен от древните жители на о. Крит преди нахлуването на микенците. Писмеността е открита от Артър Еванс през 1900 г., а през 1952 г. Майкъл Вентрис я разшифрова частично. Разчитането ѝ все още представлява сериозна трудност. — Бел.ред. … елински, не… — говореше на себе си мъжът — не мога да кажа със сигурност какво е.

— Добре, професоре, благодаря ви много, това е достатъчно — изправи се Златанов и подаде ръка.

По челото на плешивия човечец бяха избили капки пот, които се сливаха в тънка струйка, готова да потече над слепоочието му. Постави ритона на плота на писалището, без да откъсва очи от него. Рогът се изправи върху коленичилата женска фигура, като хвърляше отблясъци по тъмния плот на писалището.