Радко Пенев - Ритуалът

— Искаш ли студена кока-кола? — попита Боряна, като се наведе над синя хладилна чанта в ъгъла на палатката.

Петър кимна и улови кутийката, която му подхвърли. Въпреки че носеше тениска с къс ръкав и бермуди, горещината изпиваше силите му и имаше нужда да. Се ободри.

— Тук ли живееш? — попита, оглеждайки вътрешността на палатката.

Видя маса, два стола и походно легло. В единия от ъглите освен хладилната чанта беше хвърлен голям сак, в който се виждаха прилежно сгънати дрехи. Диагонално под покрива на палатката минаваше въженце, на което висяха изпрани части от дамско облекло.

— Да, докато траят разкопките, това е моят дом — погледна го тя изпод вежди. — Представи си, имаме дори баня.

Може би не се беше променила чак толкова, помисли той.

— Е, уютно е…

— Сядай — Боряна бутна към него брезентов стол и се тръшна на друг. Късите ѝ панталони разкриваха стройни мускулести бедра, загатващи за усилена физическа дейност.

— Изображението е на Херос — започна тя, — няма съмнение. Това е добре известен образ от тракийската митология.

— Бог ли е?

— И да, и не. Обожествен е, някои дори смятат, че е всевиждащ и всечуващ, понякога е изобразяван с по две или три лица. Свързват го с плодородието, живота и смъртта, затова се среща на много оброчни плочи. Някъде е придружен от едно куче, на други — от две, или дори от лъв. Смята се, че впоследствие е преминал в образа на свети Георги при християнизацията на местните ритуали. Други източници казват, че е първообразът на героя, нещо като античен Супермен — засмя се тя.

— Супермен?

— Да, ще се учудиш колко силно са вярвали древните в подобни героични фигури. Даже съвременната дума „герой“ произлиза от името на твоя човек. Херос — херой — герой. Има значителна мистична сила, смятало се е, че е непобедим.

Петър кимна.

— Какво означава, че точно този камък е поставен там?

Боряна вдигна рамене.

— Може и нищо да не означава. Дядо ти едва ли е знаел точно кой е изобразен на барелефа.

— Може и да е знаел… Той знаеше много за древните митове и легенди. Помня, че когато ги учехме в училище, ги знаеше всичките.

— Въпреки това нищо не може да се докаже. Интересното в случая е самата плоча. Съществуват образи на Херос, на които има придружител, всъщност са често срещани — тя се надвеси над плочата. — Тази тук е интересна, защото Херос е в движение, с развят плащ, а придружителят сякаш върви зад него. Освен това… освен това сякаш е жена.

— Това какво означава?

— Означава, че е един от малкото образи на Херос, където има изобразена жена като придружител.

Обърна плочата и разгледа отблизо издълбаната окръжност.

— И това… не съм срещала нещо подобно — тя вдигна очи и отпи от кутийката с кола. — Хубаво щеше да е да мога да видя нишата, преди да извадиш плочата…

— О, няма проблем — каза Петър — аз направих снимки.

— И да не го изпуснете, ей, ще ви смачкам!

— Няма, шефе! — дружно отговориха младежите в черните ризи.

— Проверете къщата, искам всичко тук още днес вечерта, ясно?

Двамата кимнаха и тръгнаха да излизат.

— Чакайте. Обадете се на Венци, кажете му, че го пращам с вас. И не изпускайте тоя нещастник, гледайте да го изтървете и да се окаже, че крие нещо друго!

— Няма, шефе! — повтори по-младият и двамата припряно излязоха навън.

Славея замислено отпи последната глътка от питието си и бръкна в същото чекмедже, откъдето беше извадил опакования във вестник пакет. Само че този път извади обикновен тефтер с тъмносиня твърда подвързия. Разгърна го и намери страницата, която търсеше. Там измежду много други се намираше прилежно изписан телефонен номер. За разлика от останалите срещу този нямаше име.

Извади мобилния си телефон и набра номера. След две позвънявания отсреща чу дрезгав глас.

— Казвай.

— Мисля, че го намерихме.

— Сигурен ли си?

— Ммммда… така мисля — усети устата си пресъхнала.

— У теб ли е?

— Да, при мен е.

Докторът не вярваше на късмета си. Мислеше, че Славея ще го затрие и ще го зарови някъде. Докато вървеше към колата, се озърташе, като всеки момент очакваше да чуе изстрел и отнякъде да долети куршум. Влезе с куцане в опела и пъхна ключа.

Сети се, че бензинът можеше и да не му стигне да се прибере, а беше пратил последните си пари на Марин в Германия.

Хвана волана с треперещи ръце, опря чело в него и стоя така много дълго.

— Хм, нищо особено… явно това е конструкция, която дядо ти е направил. Не е от значение.