Радко Пенев - Ритуалът

— Не помня точно… към полунощ. Може би малко по-рано.

— Какво направихте след това?

— Прибрахме се, но там… — поколеба се Боряна — видяхме, че някой е влизал, и наехме бунгало надолу по брега.

— Как разбрахте, че някой е влизал? — моливът продължаваше да потропва.

— Вратата беше отворена — намеси се Петър.

— Отворена… Защо не се обадихте в полицията?

— Защото тогава не знаехме, че нещо липсва. Мислех, че хлапета от летуващите са видели запусната къща и са решили да играят в нея — Петър го гледаше открито в очите. — Едва след като казахте за фланелката, разбрахме, че я няма.

Моливът спря за момент, после пак продължи.

— Кога наехте бунгалото?

— Към два часа, може би малко по-късно.

— Защо ви отне толкова време?

— Защото в разгара на сезона никак не е лесно да се намери свободен хотел — това беше истина и гласът на Петър не трепна.

— Защо не останахте в къщата? Вие изглеждате силен мъж, някакви хлапета не биха ви притеснили, предполагам — погледна го Петков.

— Аз не исках — каза Боряна. — Беше ме страх да оставам там, хлапета или не, аз съм жена.

— Да, разбирам — каза мъжът и се намести изправен в стола.

— Какви са вашите отношения?

— С Петър ли? — попита тя. — Никакви, приятелски, съученици сме.

— Искате да кажете, че нормално прекарвате вечерите си със съученик чисто по приятелски, далеч от града, в романтичка обстановка?

— Точно това ви казвам, да — натърти Боряна и започна несъзнателно да тропа с крак по пода.

— Вижте, дойдох по тъжен повод в страната, имах нужда от приятел, с когото да разговарям — обясни Петър. — Не се бяхме виждали отдавна…

— И се обадихте на Боряна?

— Да.

— А какви са отношения ви с професор Николов? — попита Петков и се обърна към Боряна.

— Професионални, какви други — отвърна тя. — Той беше мой професор в университета. Говорим по работа.

— Мдаа… — съгласи се Петков и погледна към Петър. — А вие какви отношения имате с професора?

— Никакви — вдигна рамене Петър, докато гледаше полицая в очите, — не го познавам.

— Добре…

— Ще ни кажете ли какво се е случило? — попита Боряна плахо.

— Професорът е убит по особено жесток начин — отговори той рязко и хвърли молива на масата. — Бихте ли ми казали кога за последен път го видяхте?

— Ннне помня… — заекна тя — беше преди да замина на разкопките.

— Къде се видяхте?

— В София, аз там живея.

— Питам къде — у вас, у тях… — гледаше я настойчиво в очите.

— Не помня… — Петър забеляза, че Боряна се изчервява.

— Наистина?

Тя само кимна.

— Откога имате връзка с него?

Боряна седеше, навела глава към пода, без да помръдва. Червенината се забелязваше ясно по лицето и врата ѝ.

— Още докато бях студентка, тогава започна… — промълви.

Петър зяпна. Боряна вдигна глава.

— Моля ви, разберете, не е нещо сериозно, жена му не трябва да научава — опита да защити мъртвия си любовник тя, но осъзна колко нелепо звучи.

— Не мога да ви обещая това — отговори Петков.

— Как разбрахте?

— Госпожице Казакова, това ми е работата — да разбирам разни неща — уморено въздъхна полицаят. — Разкажете ми, трябва да знам всички подробности.

— Няма нищо за разказване, аз бях студентка, поддадох се на чара му. Пазехме всичко в тайна, защото… защото така искаше той. Можете да си представите какво би се случило с кариерата му, ако се разчуе — каза тя и вдигна глава.

Петков кимна.

— След като завърших, имаше период, в който не се виждахме задълго. Преди няколко години започна отново, но той прецени, че ми пречи да намеря живота си — Петър долови горчивината в гласа ѝ, — затова реши да не се срещаме повече. Поне не… не по този начин…

Отново наведе глава към пода с очи, пълни със сълзи. Петър искаше да посегне и да я прегърне, да я успокои някак. Сега разбираше онова съревнование, онази нужда да се докаже пред професора, което забеляза у нея. Както и уклончивия отговор, когато я попита дали е сама.

Боряна хвана лицето си в ръце.

— Не съм аз, нямам нищо общо със смъртта му. Аз го… обичах… не бих могла да направя нещо подобно.

— Вярвам ви — отговори простичко Петков.

Тя рязко вдигна глава и го погледна с недоумение. Влажните ѝ очи блестяха.

— Прегледахме записите на камерите от хотела за периода, който ни интересува. На тях не се виждат жени — продължи той.

— Освен това вие… не бихте могли да извършите това чисто физически.

— А фланелката и картата? — попита Боряна.