Радко Пенев - Ритуалът

Ударът изби ритона от ръката му отведнъж. Съдът полетя настрани, блъсна се с кух звук в стената и я обля с кръв и вино. Внезапно звукът и вибрацията секнаха. Сега, когато ги нямаше, той осъзна колко силно са звучали.

Недоумяващ, Виктор се завъртя на пети.

Боряна разраняваше краката си в невидими камъни, но не спираше да тича. Клоните на храсталаците драскаха лицето ѝ, опитвайки да я задържат, но тя не им обръщаше внимание.

Онзи крясък бе смразил кръвта ѝ. Тичаше така, сякаш искаше да догони дявола.

Петър замахна отново и стовари юмрука си. Лицето му се сгърчи от болката в рамото и той несъзнателно сви лявата ръка към тялото си.

Замахна отново, но точно тогава всичко около тях изригна.

Вихрушката ги обви, носейки пясък и дребни камъчета. Пещерата се изпълни със звуци. Невидими призрачни гласове виеха недоволно на непознати езици, гръмовни тътени насилваха ушите им. Светлината изчезна и се замести от плътна, наситена със звуци тъмнина.

Усети ръката на Виктор да се стяга около гърлото му и опита да отскочи назад. Удряше в тъмнината и някои от ударите му улучваха. Хватката се стягаше и Петър разбра, че има само няколко секунди, преди да припадне.

Натисна с тяло напред, пренасяйки тежестта си, и освободи десния си крак. Запрати коляното си с всичката сила, която му беше останала, и почувства как то намери целта си.

Пръстите около гърлото му се отпуснаха и той жадно пое дъх.

Отстъпи назад и се помъчи да види къде да удари.

Светкавица разцепи въздуха над хълмовете и за миг освети вътрешността. Тъмните образи, размазани от прахоляка, носещ се из въздуха, го накараха да се вкамени.

Виктор се бе привел на две, притиснал ръце към слабините си. Над него, изтъкана от сгъстени черни сенки, нереалната фигура на неземно създание с развети коси протягаше ръце с извити пръсти. Туловището ѝ се бе извисило до тавана, заемайки цялото пространство. Косите обрамчваха продълговато лице, в центъра на което горяха две черни очи. Плътните му устни бяха разтеглени в злобна гримаса, разкривайки бездънна паст от непрогледен мрак.

Петър отстъпи още една крачка.

Ръцете на създанието се увиваха около Виктор, без той да подозира за това. Очите му не го изпускаха, изпълнени със злобна решителност.

Мъжът скочи напред точно преди сгърчените демонични пръсти да се сключат около тялото му и тъмнината да ги погълне отново.

Петър долови движението и се метна встрани. Виещите звуци на вихъра не му позволяваха да чуе нападателя си. Нещо го блъсна в лявото рамо и болката го ослепи. Стегнат юмрук профуча покрай ухото му и пропусна. Той светкавично изстреля дясната си ръка и сграбчи китката му. Така щеше да знае къде се намира тялото на нападателя. Насочи нов ритник напред, но Виктор го спря с лакът. Дръпна към себе си, за да опита отново, и тогава усети пробождането.

Болката бе непоносима и той отпусна ръка.

Ножът бе проникнал вдясно, точно под ребрата.

Ръката на мъжа се стовари върху рамото му и той се досети, че ще последва нов удар с ножа. Завъртя се встрани и с всичка сила замахна към мястото, където предполагаше, че се намира лицето. Ударът намери целта си. Замахна светкавично отново, без да обръща внимание на болката, която го парализираше. Отново улучи.

Ръката, която мачкаше рамото му, омекна.

Събра цялата си сила в един довършващ удар от долу на горе и изстреля юмрук. Пръстите му изхрущяха върху брадичката на невидимия мъж, усещайки как главата му полита.

Не знаеше какво е постигнал, затова отново отстъпи назад, извън обсега на ножа. Дишаше тежко, борейки се с болката. Стоеше изправен, с вдигнати в гард ръце, готов за нова атака, но нищо не се случваше.

Зави му се свят. Краката му се огънаха и Петър се свлече на пода, облегнал гръб на неравната стена на пещерата. Прекара пръсти по раната и докосна бликащата, гореща кръв. Животът му изтичаше през нея, знаеше го. Ножът бе попаднал в черния дроб, а това не му даваше никакъв шанс. Не и тук, в средата на нищото. Всичко щеше да свърши за няколко минути. Мислите му се замъглиха. Затвори очи.

Вихрушката спря така внезапно, както бе започнала.

Тъмнината бавно се разтваряше във въздуха, измествана от миниатюрни светещи точици.

Нещо тежко се влачеше по пясъка.

Слабите светлинки на свещите бавно изпълниха пещерата с трептящите си пламъци, сякаш невидимата сила отпускаше внимателно хватката си от тях. За миг Петър се зачуди как така вихърът не ги бе изгасил, но мисълта се загуби сред хаоса объркани въпроси.