Джеффри Дивер - Обект № 522

След това Сакс се свърза с прокурор Гросман, който не се наслаждаваше на почивния ден, а беше в кабинета си в центъра. Не беше направил връзката между името на заподозрения и криминолога.

— Съжалявам, Линкълн — каза искрено, — но случаят изглежда ясен. Не пипам на сляпо. Щях да ти кажа, ако имаше непълноти, но няма. Съдебните заседатели ще го обявят за виновен. Ако го убедиш да приеме споразумението, ще му направиш огромна услуга. Склонен съм да се съглася на дванайсет години.

„Дванайсет години без право на предсрочно освобождаване. Това би убило Артър" — замисли се Райм.

— Благодаря — каза Сакс.

Прокурорът добави, че на другия ден започва трудно дело, затова няма повече време за разговори. Обеща да се обади през седмицата, ако искат.

Все пак им каза името на детектива, водещ разследването — Боби Лагранж.

— Познавам го — отбеляза Сакс.

Телефонира му на домашния телефон и отново попадна на телефонния секретар. Набра номера на мобилния му телефон и той вдигна веднага:

— Лагранж.

Свистенето на вятър и плискането на вълни, които се чуваха от слушалката, обясняваха с какво се занимава детективът в този топъл, слънчев ден.

Сакс се представи.

— О, да. Как я караш, Амелия? Очаквам да ми се обади един информатор. Всеки момент чакаме нещо голямо да се случи в Ред Хук.

Значи не беше на яхтата си.

— Може да се наложи да затворя бързо — добави той.

— Ясно. На високоговорител сме.

— Здравейте, детективе. Аз съм Линкълн Райм.

Колебание.

— А, да.

Гласът на Линкълн Райм бързо привличаше вниманието на хората. Той обясни за братовчед си.

— Чакай… „Райм". Името ми се стори странно. Искам да кажа необичайно. Но не направих връзката. Пък и той не е споменавал нищо за вас. В нито един от разпитите. Вашият братовчед… Леле, съжалявам!

— Детективе, не искам да преча на разследването, но обещах да разбера какво става. Току-що говорих с прокурора.

— Трябва да кажа, че арестуването беше съвсем основателно. От пет години работя в отдел „Убийства" и освен когато някой униформен стане свидетел на улично убийство, това е най-ясният случай, който съм имал.

— Какво е станало? Жената на Арт ми разказа най-основното.

С монотонен глас полицаят съобщи подробностите за престъплението:

— Братовчед ви си тръгнал рано от работа. Отишъл в апартамента на Алис Сандърсън във Вилидж. Тя също свършила работа рано. Не знаем колко е стоял там, но някъде около шест часа тя била наръгана с нож, а една картина — открадната.

— Рядка, доколкото разбрах.

— Да, но не като Ван Гот.

— Кой е художникът?

— Някой си Прескът. Умрял е немного отдавна.

— Значи цената на картините му расте?

— Предполагам. Но тази все още е струвала около сто и петдесет бона, плюс-минус. А, освен това открихме някои интересни неща в пощата на братовчед ви. Листовки за Прескът, които е получавал от няколко галерии. Стори ни се подозрително.

— Разкажете ми за дванайсети май.

— Около шест часа един свидетел чул писъци, а след няколко минути видял непознат мъж да изнася картина и да се качва на светлосин мерцедес, паркиран на улицата. Потеглил бързо. Свидетелят записал първите три букви от номера. Не беше видял от кой щат е регистрацията, но проверихме всичко в района на Ню Йорк. Стеснихме кръга на търсенето и разпитахме собствениците. Един от тях беше братовчед ви. С партньора ми отидохме в Джърси да говорим с него. Водехме един колега от щатската полиция за протокола, нали знаете? Видяхме нещо, приличащо на кръв, по задната врата и на задната седалка. Под седалката имаше изцапана с кръв кърпа. Беше същият модел като други две от апартамента на жертвата.

— И ДНК-тестът беше положителен, така ли?

— На кръвта, да.

— Свидетелят разпозна ли го на очна ставка?

— Обадил се от уличен телефон и не казал името си. Не искал да се замесва. Нямахме обаче нужда от свидетел. Момчетата от „Криминология" имаха успешен ден. Снеха отпечатък от обувка в антрето на жертвата — от същите обувки като на братовчед ви. Освен това намериха добри микроследи.

— Типови улики?

— Да, типови. Частици от пяна за бръснене, парченца чиле, изкуствена тор от гаража му. Съвпадат с откритите в дома на жертвата.

„Не, не съвпадат" — помисли си Райм. Уликите се разделят на няколко групи. „Конкретизираните" следи могат да са оставени само от един източник, такива са ДНК и пръстовите отпечатъци. „Типовите" улики имат общи характеристики с подобен вид материали, но не е задължително да идват от един и същи източник. Например влакната от килим. При ДНК-тест на кръв от мястото на убийството определено може да се получи „съвпадение" с кръвта на престъпника. Но влакна от килим, намерени на местопрестъплението, могат само да се „асоциират" с влакна, събрани от къщата на заподозрения, което позволява на съдебните заседатели да предположат, че той е бил на мястото на убийството.