Джеффри Дивер - Обект № 522

Тя се усмихна пресилено. Усмивката сякаш бе нарисувана на лицето й, като маска.

— Хубаво беше, да.

Уикендът в Ню Ингланд. Пазаруване, екскурзия до нос Код, пикник на брега. Райм си спомни колко прекрасно му се беше видяло мястото. При вида на зеленясалите скали на брега му бе хрумнала идеята да направи каталог на водораслите в района на Ню Йорк за полицейската лаборатория по криминология. Цяла седмица обикаля града да събира проби.

По време на пътуването към къщата на Артър и Джуди с Блейн не се бяха скарали нито веднъж. Дори на връщане, когато се отбиха в един мотел в Кънектикът, беше хубаво. Спомни си, че се любиха на задната веранда, а отвън проникваше аромат на орлов нокът.

Това посещение беше последната му лична среща с братовчед му. Бяха разговаряли веднъж за кратко по телефона. После се случи нещастието и край.

— Артър май съвсем се беше изгубил. — Джуди се изсмя сконфузено. — Знаеш ли, че се премести в Ню Джърси?

— Сериозно?

— Преподаваше в Принстън. Но напусна.

— Защо?

— Беше асистент и решиха да не му предложат щатно преподавателско място. Арт твърди, че е било по политически причини. Знаеш как е в колежите.

Хенри Райм, бащата на Арт, беше изтъкнат професор по физика в Чикагския университет — научната кариера бе наследствено поприще за този клон на рода Райм. Като ученици Артър и Линкълн спореха за предимствата на научната и преподавателската дейност в университетите пред работата в частния сектор.

— Като учен човек може да даде сериозен принос за обществото — заяви веднъж Арт, когато двете момчета, малко нелегално, пийваха бира, и успя да запази сериозно изражение, когато Линкълн добави обичайната реплика в такива случаи:

— Да, пък има и хубави асистентки.

Райм не се учуди, когато Арт кандидатства за преподавателско място.

— Можеше да продължи като асистент, но напусна. Много беше ядосан. Мислеше, че веднага ще си намери друга работа, но не успя. Известно време беше безработен. Накрая започна в една частна фирма. Производител на медицинска екипировка.

Джуди отново отмести за миг погледа си от очите му — този път към инвалидната количка. Изчерви се, сякаш направи нещо срамно.

— Не беше работата на мечтите му и не го удовлетворяваше. Сигурна съм, че е искал да те види. Но сигурно се е срамувал, че не се справя добре в живота. След като ти си толкова известен и така нататък…

Накрая отпи глътка кафе.

— Двамата имате толкова общи неща. Като братя сте. Спомням си онзи уикенд в Бостън, какви неща разправяше. Стояхме до късно и се забавлявахме. Неща, които не съм знаела за него. Свекърът ми Хенри — когато беше жив… той също много говореше за тебе.

— Наистина ли? С него доста си пишехме. Дори получих негово писмо два дни преди да почине.

Райм пазеше десетки спомени за чичо си, но един от тях особено се открояваше в паметта му. Високият, пооплешивял, червендалест мъж се накланя назад със стола си и избухва в гръмогласен смях за ужас на всеки от десетината членове на фамилията около коледната маса — смях, смущаващ всички освен самия Хенри Райм, търпеливата му съпруга и малкия Линкълн, който се смее заедно с него. Райм много обичаше чичо си и често ходеше на гости на Арт и семейството му, които живееха на петдесетина километра от дома на баща му, на брега на езерото Мичиган, в Еванстън, щата Илинойс.

Сега обаче Райм не беше в настроение за носталгични спомени и изпита облекчение, когато чу отварянето на входната врата и седем решителни стъпки — от прага до началото на килима — по които веднага позна новодошлия. След секунда в лабораторията влезе висока, стройна чернокоса жена с дънки, черна фланелка и тъмночервена блуза. На хълбока й изпод фланелката се показваше правоъгълната ръкохватка на черен пистолет „Глок".

Когато Амелия Сакс се усмихна и го целуна по устата, с периферното си зрение Райм забеляза реакцията на Джуди. Изражението й беше красноречиво и криминологът се почуди какво толкова я шокира: дали че е забравила да се поинтересува от любовния му живот сега, или защото не допускаше, че инвалид като него може да има любовна връзка — още по-малко с такава красавица като Сакс, която, преди да постъпи в полицията, бе работила като фотомодел.

Райм ги запозна. Сакс загрижено изслуша за арестуването на Артър Райм и попита Джуди как се справя. После:

— Имате ли деца?

Райм осъзна, че макар да забеляза пропуска на Джуди, самият той също бе проявил небрежност, като не се сети да попита за сина им, чието име беше забравил. Освен това се оказа, че семейството се е увеличило. Освен Артър Младши, вече ученик в гимназията, имаше още две деца.