Джеффри Дивер: Обект № 522

Алис се усмихна. Вгледа се в платното, в пастелните цветове, в шестте лица около масата: някои — весели, други — замислени, трети — тревожни.

— Невероятно — промълви той.

— Композицията е прекрасна, но най-майсторски е изобразил израженията им. Какво мислиш?

Тя се обърна към него. Усмивката й помръкна.

— Какво е това, Артър? Какво правиш?

Той бе сложил бежови платнени ръкавици и бръкна в джоба си. Очите му под рунтавите вежди сякаш се бяха превърнали в твърди черни мъниста, лицето му изглеждаше неузнаваемо.

НЕДЕЛЯ, 22 МАЙ

Според един стар виц, разфасовано на части, тялото ни струва 4,50 долара. Цифровата ни самоличност е далеч по-ценна.

Следата ги беше отвела от Скотсдейл през Сан Антонио до една обслужваща станция на междущатско шосе № 95 в Делауер, пълна с шофьори на камиони и пътуващи семейства. Накрая изненадващо изчезна в потайностите на Лондон.

Кой беше беглецът, преминал по този сложен път? Професионален убиец, когото Линкълн Райм преследваше от известно време. Беше му попречил да извърши ужасно престъпление, но той бе успял да се изплъзне на полицията за броени минути, беше се „разходил — както мрачно се изрази Райм — из проклетия град като турист, който трябва да се връща на работа в понеделник сутринта".

Следата изчезна като прах, отнесен от вятъра, и никой в полицията или ФБР нямаше представа къде се крие престъпникът и какво замисля. Няколко седмици по-рано Райм бе научил от свои познати в Аризона, че същият човек е заподозрян за убийството на американски войник в Скотсдейл. Следите сочеха на изток — към Тексас и Делауер.

Името на убиеца, което можеше да е истинското или фалшиво, бе Ричард Логан. Вероятно беше от Западните Щати или Канада. След усилено издирване полицията откри няколко Ричард-Логановци, но никой от тях не отговаряше на профила на убиеца.

После по стечение на обстоятелствата (Линкълн Райм никога не използваше думата „късмет") беше научил от Интерпол, европейската полицейска информационна служба, че някой в Англия е наел американски професионален убиец. Той извършил убийство в Аризона, за да се добере до военна карта за самоличност и информация, срещнал се със съучастници в Тексас и получил авансово плащане на една сервизна станция покрай Източното крайбрежие. Излетял за „Хийтроу" и се загубил някъде във Великобритания, но точно къде, не се знаеше.

Мишената на „добре финансираната и организирана на високо ниво акция" на Ричард Логан (Райм можеше само да се смее на това изтъркано описание в сводката от Интерпол) бе протестантски свещеник, който ръководел бежански лагер в Африка и там се натъкнал на мащабна схема за продажба на крадени лекарства срещу СПИН, парите, от която се използваха за закупуване на оръжие. При преместването му на сигурно място в Лондон той беше оцелял при три опита за покушение: в Нигерия, Либерия и дори в транзитния салон на миланското летище, където италианските полицаи, въоръжени с къси автомати, проверяват почти всичко и не пропускат почти нищо.

Сега преподобният Самюел Гуудлайт (по-подходящо име за свещенослужител Райм трудно можеше да измисли [1] Goodlight — добра светлина (анг.) — Б. пр. ) се намираше в охранявана квартира в Лондон под зорките очи на „Скотланд Ярд" и помагаше на британските и международните разузнавателни служби да разнищят схемата на плана „Лекарства срещу оръжие".

Чрез закодирани сателитни телефонни разговори и електронни писма между няколко континента Райм и инспектор Лонгхърст от лондонската полиция бяха заложили клопка на престъпника. Планът, съперничещ на безупречните замисли на самия Логан, включваше двойници и зависеше от помощта на бивш крупен търговец на оръжие от Южна Африка, който осигури цяла мрежа от опитни информатори. Дани Крюгер беше натрупал стотици хиляди долари от бизнес с оръжия последователно и спокойно като всеки друг търговец, продаващ климатици или сиропи за кашлица. Едно пътуване до Дарфур миналата година обаче го беше разтърсило, давайки му възможност да види какви кръвопролития причиняват неговите играчки. Веднага се беше отказал от търговията с оръжие и се бе преместил в Лондон. В екипа участваха още служители от МИ-5, лондонското представителство на ФБР и агент от френския аналог на ЦРУ — Главната дирекция за външна сигурност.