Джеффри Дивер - Обект № 522

Джуди спря поглед върху бялата дъска със схематичния план за залавяне на Логан в Англия.

Райм си спомни друга случка с Артър.

Ще се надбягваме до онова дърво… Не, глупчо… онзи явор там. Печели, който пръв пипне ствола! На три. Едно… две… старт!

Не каза три!

— Има още нещо, нали, Джуди? Разкажи ни — намеси се Сакс.

Беше видяла нещо в очите на жената, предположи Райм.

— Просто съм притеснена. Също и за децата. За тях е истински кошмар. Съседите ни гледат като терористи.

— Съжалявам, че трябва да съм толкова настоятелна, но е много важно да знаем всички факти. Моля те.

Джуди отново се изчерви и притисна с ръце коленете си. Райм и Сакс имаха приятелка, която работеше в Калифорнийското бюро за разследване — Кейтрин Данс. Тя беше специалист по кинесика — науката за разчитане на мимиките и жестовете. Райм смяташе тези умения за второстепенни спрямо криминалистиката, но уважаваше Данс и бе научил някои неща от специалността й. Сега виждаше, че Джуди Райм е силно стресирана.

— Разкажи ни — подкани я Сакс.

— Ами, просто полицията намери някои други доказателства. Е, не точно доказателства. Не категорични улики. Но… изкараха, че Артър е имал връзка с жената.

— Какво мислиш за това? — попита Сакс.

— Не мисля, че е вярно.

Райм забеляза по-мекия начин на изразяване. Отрицанието не беше категорично, както за убийството и кражбата. Тя отчаяно се надяваше отговорът да е „не", но сигурно бе достигнала до същото заключение, до което и Райм: ако жената е била любовница на Артър, това беше в негова полза. По-вероятно е да ограбиш непозната, отколкото любовницата си. Въпреки това като съпруга и майка тя се молеше отговорът да е отрицателен.

Джуди вдигна очи и по-смело погледна Райм, количката и другите апарати, от които зависеше животът му.

— Каквото и да е ставало, той не е убил тази жена. Не е възможно да го е направил. Чувствам го с душата си… Можете ли да направите нещо?

Райм и Сакс се спогледаха.

— Съжалявам, Джуди — отговори той. — В момента работим по важен случай. Много сме близко до залавянето на опасен престъпник. Не можем да го оставим.

— Не очаквам такова нещо. Просто… нещо . Не знам какво друго да направя.

Устните й затрепериха.

— Ще проведем няколко разговора, ще разучим каквото можем. Не мога да ти дам информацията, която не е достъпна на адвоката ти, но мога да ти кажа честно какво мисля за шансовете на прокурора да издейства присъда.

— О, благодаря ти, Линкълн.

— Кой е адвокатът му?

Тя им каза името и телефонния номер. Адвокатът беше известен и скъпо платен, Райм го познаваше. Имаше обаче повече опит в дела за финансови престъпления, отколкото за убийства.

Сакс попита кой е обвинителят.

— Бърнард Гросман. Мога да ви дам номера му.

— Няма нужда — отвърна младата полицайка. — Имам го. Работили сме заедно. Разумен човек е. Предполагам, че е предложил на съпруга ти споразумение.

— Да, и адвокатът ни искаше да приеме. Арт обаче отказа. Настоява, че е станала грешка, че всичко ще се изясни. Но невинаги става така, нали? Понякога хората отиват в затвора, дори да са невинни, нали?

„Да, случва се" — помисли си Райм, но каза само:

— Е, ще проведа няколко телефонни разговора.

Тя стана.

— Не мога да ти опиша колко съжалявам, че допуснахме така да загубим връзка. Непростимо.

За негова изненада Джуди Райм се приближи до количката, наведе се и отърка бузата си в неговата. Райм подуши миризмата на пот и две други миризми, може би на дезодорант и на лак за коса. Не долови парфюм. Джуди не изглеждаше да е от жените, които използват парфюми.

— Благодаря, Линкълн. — Тя тръгна към вратата, но спря. Обърна се към двамата и добави: — Каквото и да откриете за Артър и жената, не ме е грижа. Важно е само да не отиде в затвора.

— Ще направя каквото мога. Ще ти се обадя, ако открием нещо конкретно.

Сакс я изпрати до външната врата.

Когато се върна, Райм каза:

— Нека първо да поговорим с адвоката.

— Съжалявам, Райм. — След като той се намръщи, тя добави: — Имам предвид, че сигурно ти е трудно.

— Защо?

— Ами, толкова близък роднина да е обвинен за убийство.

Райм сви рамене, един от малкото жестове, които бе способен да прави.

— Тед Бънди също е бил нечий син. Може би и братовчед.

— Все пак…

Сакс вдигна слушалката. Набра номера на адвоката, но се включи телефонният му секретар и тя остави съобщение. Райм се запита за коя дупка на игрището за голф играе в момента.