Джеффри Дивер - Обект № 522

— Да запишем всичко на дъската. Искам да видя местопрестъплението и къщата на Артър.

Тя отиде при едно бяло табло — едно от десетината в стаята — преписа информацията от материалите в папката.

УБИЙСТВОТО НА АЛИС САНДЪРСЪН

АПАРТАМЕНТЪТ НА АЛИС САНДЪРСЪН:

* Следи от пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел" с алое;

* Трохи от чиле „Прингълс", без мазнина, с аромат барбекю;

* Нож „Чикаго Кътлъри";

* Изкуствен тор „Тру-гроу"

* Отпечатък от обувка „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44;

* Люспа от гумена ръкавица;

* Името Арт и номер на предплатена телефонна сметка, записани в бележника на жертвата;

* Две бележки: „Арт — да пийнем по нещо" (в офиса) и „Артър" (в къщата);

* Свидетел видял светлосин мерцедес; номерът започва с NLP.

КОЛАТА НА АРТЪР РАЙМ:

* Светлосин седан „Мерцедес" С-клас от 2004, с регистрационен номер Ню Джърси NLP 745, на името на Артър Райм;

* Кръв по вратата и пода при задната седалка (ДНК съвпада с проба от жертвата);

* Окървавена кърпа; комплект със същия десен, намерен в апартамента на жертвата (ДНК — на жертвата);

* Пръст със съдържание, подобно на пръстта в щатския парк „Клинтън".

КЪЩАТА НА АРТЪР РАЙМ:

* Пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел" с алое като намерената на местопрестъплението;

* Чиле „Прингълс" с аромат на барбекю, без мазнина;

* Лопата, с полепнали частици пръст, подобна на пръстта в парк „Клинтън" (в гаража);

* Ножове „Чикаго Кътлъри", подобни на намерения;

* Обувки „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44; грайфери, подобни на отпечатъка от местопрестъплението;

* Проспекти от галерия „Уилкокс" в Бостън и „Андерсън-Билингс файн Артс" в Кармъл с информация за изложби на Харви Прескът;

* Кутия с гумени ръкавици „Сейф-ханд" с химически състав, подобен на намерените частици на местопрестъплението (в гаража).

— Леле, доста силни доказателства, Райм — отбеляза Сакс, като се отдръпна назад и постави ръце на кръста си.

— Предплатен мобилен номер… И тези бележки с името „Арт". Но никъде няма адрес, служебен или домашен. Това наистина намирисва на любовна афера… Има ли други подробности?

— Не. Остават само снимките.

— Закачи ги.

Райм заразглежда написаното на дъската. Съжаляваше, че не е провел лично огледа на местопрестъплението — тоест чрез Амелия Сакс, както често правеха: с радиостанция или видеокамера, която тя носеше, докато търсеше веществени доказателства. Криминолозите изглежда си бяха свършили добре работата, но имаше пропуски. Нямаше снимки от другите помещения в апартамента освен от стаята на убийството. А пък ножът… Райм видя снимката на кървавото оръжие под леглото. Един полицай държеше покривката повдигната, за да открие по-добра видимост за фотоапарата. Дали ножът е бил закрит под плата (което би означавало, че престъпникът е пропуснал да го вземе в бързината), или се е виждал, което би навело на предположението, че е подхвърлен?

Огледа снимката на смачкани хартии на пода, явно от опаковката на картината на Прескът.

— Нещо не е наред — прошепна Райм.

Сакс, която стоеше пред дъската с ръце на кръста, го погледна.

— Картината — продължи той.

— Какво за нея?

— Лагранж спомена два мотива. Първо, Артър е откраднал картината за заблуда на полицията, защото е убил Алис, за да не му се бърка в личния живот.

— Да.

— Само че за да направи така, че едно убийството да изглежда случайно, извършено при грабеж, разумният убиец не би откраднал нещо, което може да бъде свързано с него. Спомни си, че Артър е имал картина на Прескът. Галериите са му изпращали проспекти за негови изложби.

— Така е, Райм. Няма логика.

— А пък ако толкова много е искал картината, но не е можел да си я купи… Е, в този случай би било много по-безопасно да влезе и да я открадне през деня, когато собственичката е на работа, а не да я убива. — Райм се замисли и за поведението на братовчед си, макар че обикновено не обръщаше внимание на това, когато преценяваше нечия вина. — Може би не се е преструвал на невинен. Може би наистина е невинен… Доста силни доказателства, казваш. Не. Твърде силни.

Помисли си: „Нека само да предположим, че не го е извършил." Ако беше така, последствията бяха сериозни. Защото това не беше просто полицейска грешка; уликите бяха твърде добри — включително недвусмислената връзка между кръвта в колата му и жертвата. Не, ако Арт бе невинен, някой доста се беше потрудил да го натопи.

— Мисля, че са го натопили.

— Защо?