Джеффри Дивер - Обект № 522

— Разказах му какво знаем и той веднага ми цитира две престъпления, които вероятно се вписват в схемата. Едното е кражба на ценни монети на стойност около петдесет бона. Другото е изнасилване.

— Изнасилване ли?

Това добавяше по-сложен и много по-обезпокоителен елемент в разследването.

— Да. И в двата случая анонимен свидетел подал сигнал в полицията и дал информация, която се оказала важна за разкриване на престъпника — като очевидеца, който се обадил с описание на колата на братовчед ти.

— И двамата свидетели, разбира се, са били мъже.

— Точно така. Властите обявили награда, но никой от двамата не се явил.

— Ами уликите?

— Флинтик не си спомняше подробности, но каза, че микроследите и косвените доказателства били железни. Също като при братовчед ти. Пет-шест вида свързани типови улики на местопрестъплението и в къщите на извършителите. И в двата случая намерили кръв от жертвата върху кърпа или дреха в жилището на заподозрения.

— И сигурно при изнасилването не са намерили следи от телесни течности.

Повечето изнасилвачи получават присъда, защото оставят следи от някоя от трите течности: сперма, слюнка или пот.

— Не. Не.

— Ами анонимните свидетели — казали само част от номера на колата, нали?

Тя погледна записките си.

— Да, как позна?

— Престъпникът е имал нужда от известно време. Ако беше казал целия номер, ченгетата веднага щяха да отидат в дома на заподозрения и убиецът нямаше да може да подхвърли уликите. — Убиецът предвиждаше всичко. — Заподозрените са отричали всичко, нали?

— Да. Абсолютно всичко. Заложили са, че съдебните заседатели ще им повярват, и са загубили.

— Не, не, не, прекалено много съвпадения — измърмори Райм. — Искам да видя…

— Помолих един колега да вземе материалите за разследванията от архива.

Райм се засмя. Както много често ставаше, тя бе една крачка пред него. Той си спомни първата им среща преди няколко години: Сакс — разочарована от кариерата си като патрулиращ полицай; Райм — готов да се откаже от много повече от това. Колко път бяха извървели оттогава.

Той заговори в микрофона пред устата му:

— Команда. Набери Селито.

Беше възбуден. Чувстваше онзи трепет — тръпката от започващия лов. „Вдигни проклетия телефон" — помисли си гневно и за пръв път не мислеше за Англия.

— Здравей, Линк — прозвуча гласът със силен бруклински акцент на Селито. — Какво…

— Слушай. Има проблем.

— Малко съм зает.

В последно време бившият партньор на Райм, лейтенант детектив Лон Селито, не беше в добро настроение. Важно дело, подготвено с участието на голям оперативен екип, бе заплашено от провал. Миналата година Владимир Денко, бодигард на шефа на една руска банда от Брайтън Бийч, беше подведен под отговорност за рекет и убийство. Райм беше помогнал при анализа на уликите. За всеобщо удивление в петък делото срещу Денко и трима от съучастниците му бе прекратено, след като няколко свидетели бяха отказали да дадат показания или да се явят. Селито и колегите му от ФБР работеха през почивните дни, опитвайки се да намерят нови свидетели и информатори.

— Ще бъда кратък.

Райм обясни какво са открили за братовчед му и случаите с изнасилването и кражбата на монети.

— Два други случая? Много странно. Какво казва братовчед ти?

— Още не съм разговарял с него, но отричал всичко. Искам тази история да се изясни.

— Да се „изясни"? Какво, по дяволите, означава това?

— Мисля, че Артър не го е извършил.

— Той ти е братовчед. Разбира се , че ще го мислиш за невинен. Но какво конкретно имаш?

— Все още нищо. Затова ми трябва помощта ти. Имам нужда от хора.

— Затънал съм до гуша в кашата на Денко в Брайтън Бийч. За което, дължа да добавя, ти би трябвало да ни помагаш, а не да пийваш чай с проклетите британци.

— От това може да излезе нещо голямо, Лон. Два други случая, които смърдят на изфабрикувани улики. Обзалагам се, че има още. Знам колко си падаш по клишетата, Лон. „Разминавам се с възмездието" как ти звучи?

— Можеш да ми цитираш каквито искаш изречения, Линк. Зает съм.

— Това е израз, Лон. Изречението съдържа подлог и сказуемо.

— Каквото ще да е. Опитвам се да закърпя руската връзка. Никой в кметството или във федералната сграда не е доволен от това, което става.

— Имат искрените ми съболезнования. Издействай си да те прикрепят към друг случай.

— Това е убийство. Аз съм в „Организирана престъпност".

Отдел „Организирана престъпност" не разследваше убийства, но Райм само се изсмя на оправданието на Селито: