Джеффри Дивер - Обект № 522

— Ти разследваш убийства, когато поискаш . Кога изобщо си се съобразявал с протоколни изисквания?

— Знаеш ли какво ще направя? — измърмори Селито. — Днес дежурен е един капитан. В централното управление. Джо Малой. Познаваш ли го?

— Не.

— Аз го познавам — намеси се Сакс. — Стабилен е.

— Здравей, Амелия. Оцеля ли от студения фронт днес?

Тя се изсмя. Райм изръмжа:

— Много смешно, Лон. Кой, по дяволите, е този тип?

— Умен мъж. Не прави компромиси. И няма чувство за хумор. Ще ти хареса.

— Много шегаджии станахте днес — измърмори криминологът.

— Той е боец. Дон Кихот. Жена му бе убита при опит за грабеж преди пет-шест години.

Сакс присви очи:

— Не знаех.

— Да, и той напълно се раздава в работата. Говори се, че някой ден ще получи ъглов кабинет на горния етаж. Може би дори в съседната сграда.

Имаше предвид сградата на кметството.

Селито продължи:

— Обади му се и го помоли да ти отпусне няколко души.

— Искам теб .

— Няма да стане, Линк. Командвам тази проклета акция. Кошмарно е. Но все пак ме дръж в течение и…

— Трябва да затварям, Лон… Команда, затвори.

— Ти му затвори телефона — изтъкна Сакс.

Райм само изръмжа и се обади на Малой. Щеше да побеснее, ако пак попадне на телефонен секретар.

Полицаят обаче вдигна на второто позвъняване. Още един висш полицейски служител, който работи в неделя. Е, Райм също го беше правил доста често и имаше един развод за свидетелство.

— Малой на телефона.

Райм се представи:

Кратко колебание. После:

— Е, Линкълн… Не си спомням да сме се срещали, но съм чувал за вас, разбира се.

— Тук съм с един от вашите детективи. Амелия Сакс. На високоговорител сме, Джо.

— Детектив Сакс, добър ден — сдържано поздрави Малой. — Какво мога да направя за вас двамата?

Райм разказа за случая и че според него уликите срещу Артър са подхвърлени.

— Братовчед ви? Съжалявам да го чуя — каза Малой, макар че не звучеше особено натъжен.

Опасяваше се, че Райм ще го помоли да се намеси в разследването с цел намаляване на обвиненията. Да, в най-добрия случай щеше да навреди на престижа му. В най-лошия можеше да се стигне до разследване на Вътрешния отдел и да излезе в медиите. От друга страна, на везните, разбира се, тежеше лошото впечатление, което щеше да направи, ако откаже услуга на човек, който е оказал толкова безценна помощ на полицията. На всичкото отгоре неподвижен. Политическата коректност бе основна грижа за градските чиновници.

Молбата на Райм обаче бе по-сложна. Той добави:

— Мисля, че има голяма вероятност същият престъпник да е извършил и други убийства.

Даде подробности за кражбата на монети и изнасилването.

Значи не едно, а три лица бяха арестувани по погрешка от колегите на Малой. Това означаваше, че три престъпления на практика оставаха неразкрити, а престъпникът все още беше на свобода. Това предвещаваше сериозни неприятности с медиите.

— Хъм, доста странно. Необичаен случай. Разбирам чувствата ви към братовчед ви…

— Единственото, което ме интересува, е да се разкрие истината, Джо — заяви Райм, без да се интересува дали думите му звучат помпозно.

— Е…

— Имам нужда само от двама полицаи, които да ни помагат. Отново да прегледат уликите от трите разследвания. Може би за някоя и друга полева задача.

— Аха, разбирам… Съжалявам, Линкълн. Нямам достатъчно хора. Не и за такова нещо. Но утре ще говоря със заместник-комисаря.

— Защо не му се обадим още сега?

Отново колебание.

— Не. Днес е зает.

С какво? Семейна закуска? Барбекю? Неделно матине с представление на „Младия Франкенщайн" или „Спамалот".

— Ще повдигна въпроса на утрешния брифинг. Ситуацията е малко необичайна. Не предприемайте нищо, докато не ви се обадя. Или някой друг не се свърже с вас.

— Разбира се.

Затвориха. Райм и Сакс помълчаха няколко минути.

Ситуацията е малко необичайна …

Райм погледна таблото, на което висеше трупът на едно мъртво разследване, пресечено още в зародиша си.

Сакс наруши мълчанието:

— Чудя се какво ли прави Рон.

— Защо не проверим?

На лицето на Райм се изписа усмивка — рядко срещано явление.

Тя извади мобилния си телефон, натисна копчето за бързо набиране и включи на микрофон.

След малко се чу младежки глас:

— Да, госпожо детектив?

Той от години се опитваше да накара младия патрулиращ полицай Рон Пуласки да я нарича Амелия, но той все не можеше да го направи.

— На микрофон сме, Пуласки — предупреди Райм.