Джеффри Дивер - Обект № 522

Младежът се засмя:

— Учил съм няколко години. В гимназията. Пък и като пееш в хора, запомняш някои неща.

— Какво имаш предвид, Райм? — попита Сакс.

— Съдебната заповед на Броктън ни забранява да даваме на „Лична неприкосновеност сега!" само информация, свързана с Отдела за законов надзор. Но Гедес иска всичко, което имаме за ССД. Следователно можем да му дадем всичко друго, което имаме за ССД. Досиетата, които Касъл е продал на Денко, бяха част от „Пъблик шуър", не от „Законов надзор".

Пуласки се засмя. Но Сакс се намръщи:

— Просто ще извадят нова съдебна заповед.

— Не съм толкова сигурен. Какво ще кажат в полицията и ФБР, когато разберат, че някой от фирмата, управляваща цялата им информационна система, проваля важни процеси? О, имам чувството, че началството ще ни подкрепи в този случай. — Тази мисъл го наведе на друга, по-тревожна. — Чакай, чакай, чакай… В ареста — онзи тип, който нападнал братовчед ми. Антон Джонсън?

— Да. Какво за него? — попита Сакс.

— Така и не разбрах подбудите му да убива Артър. Дори Джуди Райм недоумяваше. Лон каза, че затворникът е бил само временно в щатския арест. Чудя се дали някой от Надзорния отдел не е сключил сделка с него. Може би задачата му е била да провери дали Артър подозира, че някой събира информация за него и я използва, за да го натопи. Ако да, Джонсън е трябвало да го убие. Може би срещу намаляване на собствената си присъда.

— Полицията ли, Райм? Да се опитва да отстрани свидетел? Не мислиш ли, че е малко преувеличено?

— Тук става дума за досиета по сто и петдесет страници, радиочипове в книги и камери за наблюдение на всеки ъгъл в града… Но, добре, ще ги смятам невинни до доказване на противното. Може би някой от ССД се е свързал с Джонсън. Във всеки случай ще се обадим на Калвин Гедес и ще му дадем цялата тази информация. Да прави с нея каквото иска. Само да изчакаме, докато досиетата на всички се изчистят. Една седмица.

Рон Пуласки им каза „довиждане" и отиде да вземе жена си, която до час трябваше да бъде освободена от ареста на имиграционната служба.

Сакс се приближи до Райм, наведе се и го целуна по устата. Присви очи, може би коремът я заболя.

— Добре ли си?

— Довечера ще ти покажа, Райм — съблазнително прошепна тя. — От деветмилиметровите куршуми остават интересни синини.

— Секси?

— Само ако се възбуждаш от лилави тестове за проверка на зрението.

— Всъщност май да.

Сакс се усмихна леко, после излезе в коридора и извика Пам, която досега четеше книга в хола.

— Хайде. Отиваме да пазаруваме.

— Чудесно. Какво?

— Кола. Не мога без това.

— Яко. Каква марка? О, „Приус" е супер модел.

Райм й Сакс се разсмяха от сърце. Момичето се усмихна смутено и полицайката му обясни, че макар да е загрижена за околната среда, не смята да се бори за по-чист въздух, като пести от разхода на бензин.

— Ще си взема мощно возило.

— Какво?

— Ще видиш.

Сакс отпечата списък на автомобилите, които би могла да си купи.

— Нова кола ли ще си купиш? — попита момичето.

— Никога, ама никога не си купувай нов автомобил — поучително отговори Амелия.

— Защо?

— Защото сегашните коли са просто компютри на колела. Ние не искаме електроника. Искаме механика. С компютрите не можеш да си изцапаш ръцете с грес.

— Грес?

— Греста ще ти хареса. Ти си техничарка.

— Така ли мислиш? — Пам изглеждаше поласкана.

— И още как. Хайде да тръгваме. До скоро, Райм.

Телефонът иззвъня.

Линкълн Райм погледна близкия компютърен монитор, на който се изписа номерът на обаждащия се. Кодът бе 44.

Най-после. Това беше.

— Команда, вдигни телефона.

— Детектив Райм — каза спокоен глас с безупречен британски акцент; Лонгхърст никога не издаваше емоциите си.

— Кажете.

Колебание. После:

— Много съжалявам.

Райм затвори очи. Не, не, не…

Англичанката продължи:

— Още не сме направили официално изявление, но исках да ви съобщя, преди да научите от пресата.

Значи убиецът взе пак беше успял.

— Мъртъв е, нали? Преподобният Гуудлайт?

— О, не, той е добре.

— Ама…

— Но Ричард Логан уби набелязаната си жертва.

— Убил е… — Райм замълча. Започна да разбира. Набелязаната жертва . — О, не… Кого е бил набелязал?

— Дани Крюгер, търговеца на оръжие. Мъртъв е. Двама от телохранителите му също.

— Аха, разбирам.

— Изглежда, че след като Дани е преминал на наша страна, няколко картела в Южна Африка, Сомалия и Сирия са сметнали, че рискът е твърде голям, ако го оставят жив. Бившият трафикант с будна съвест ги е безпокоял. Наели са Логан да го убие. Дани обаче имаше твърде добра информационна мрежа в Лондон, затова наемният убиец е трябвало да го подмами на открито.