Джеффри Дивер - Обект № 522

— Ами, може би е по-правилно да ги наричат „околобродуейски" или „полубродуейски" представления.

Свърнаха по една пресечка към Сентрал Парк. Сакс изведнъж усети чуждо присъствие на улицата. Някой пресече зад тях, движеше се в тяхната посока, сякаш ги следеше.

Тя не се разтревожи. Отдаде го на параноята от случай 522.

„Спокойно — рече си. — Престъпникът е мъртъв, вече го няма."

Не си даде труда дори да се обърне.

Пам обаче го погледна.

И изпищя:

— Това е той, Амелия!

— Кой?

— Човекът, който беше в апартамента ти. Той е!

Сакс се завъртя. Мъжът със синьото карирано яке и бейзболната шапка. Приближаваше се бързо към тях.

Тя посегна към кръста си, към пистолета.

Но го нямаше.

Не, не, не…

Понеже Питър Гордън бе стрелял с него, оръжието беше иззето като веществено доказателство (заедно с ножа й) в полицейската лаборатория, в Куинс. Нямаше време да отиде до управлението и да попълни необходимите формуляри, за да й дадат друг.

Сакс го позна и застина. Беше Калвин Гедес, председателят на „Лична неприкосновеност сега!". Не можеше да си обясни какво става, дали бяха сбъркали? Дали Гедес и Гордън действаха в комбина?

Деляха ги само няколко метра. На Сакс не й оставаше друго, освен да застане между нападателя и Пам. Стисна юмруци. Гедес пристъпи към тях и бръкна под якето си.

На вратата се позвъни и Том отиде да отвори.

Райм чу разпалена размяна на реплики. Мъжки глас , разгневен. Вик.

Намръщи се и погледна Пуласки, който извади пистолета си и го насочи към вратата, готов да стреля. Държеше го професионално. Амелия Сакс беше добър учител.

— Том? — извика Райм.

Никакъв отговор.

След секунди на вратата се показа мъж с бейзболна шапка, дънки и грозно карирано яке. Примигна смаяно при вида на пистолета.

— Не! Чакайте! — извика, като приклекна и вдигна ръце.

Том, Сакс и Пам влязоха веднага след него. Полицайката видя оръжието и каза:

— Не, не, Рон. Всичко е наред… Това е Калвин Гедес.

На Райм му трябваха няколко секунди, за да си спомни. А, да, председателят на организацията „Лична неприкосновеност сега!", който им беше казал за Питър Гордън.

— Какво става?

Сакс обясни:

— Той е проникнал в апартамента ми. Не е бил Пет-двайсет и две.

Пам потвърди.

Гедес се приближи към Райм и извади от джоба на якето си документ със син гръб.

— В съгласие с Гражданския процесуален кодекс на щата Ню Йорк връчвам ви тази призовка във връзка с процеса „Гедес и сътрудници срещу „Стратеджик Системс Дейтакорп ООД".

Подаде му листа.

— Аз също получих, Райм — каза Сакс и показа своето копие.

— Какво очаквате да направя с това? — попита Райм новодошлия, който още държеше документа пред носа му.

Човекът се намръщи, после погледна инвалидната количка и за пръв път забеляза състоянието на криминолога.

— Ами, аз…

— Той ме представлява официално — прекъсна го Райм и кимна към Том, който взе документа.

— Аз… — заекна Гедес.

— Може ли първо да го прочетем? — язвително попита Райм и кимна на болногледача.

Том прочете документа. Беше призовка, изискваща да предаде всички документи и компютърни файлове, бележки и друга информация, които притежава, свързани със ССД, Надзорния отдел и доказателства за връзките на ССД с държавни служби.

— Тя ми каза за Отдела за законов надзор. — Гедес кимна към Сакс. — Не виждах логиката. Имаше нещо гнило. Абсурд е Андрю Стърлинг доброволно да се съгласи да сътрудничи на властите по въпроси на личната неприкосновеност. Би се съпротивлявал със зъби и нокти. Това събуди подозренията ми. Надзорният отдел е нещо друго. Не знам какво. Но ще разбера.

Обясни, че делото е по федералните и щатските закони за защита на личната тайна и за различни нарушения на обичайното право и конституционните права на личен живот.

Райм се почуди колко ли ще се изненадат Гедес и юристите му, ако видят досиетата на Надзорния отдел, едно, от които бе отворено на компютъра само на три метра от мястото, където стоеше гостът. Лично той с удоволствие би им ги дал след отказа на Стърлинг да съдейства при издирването на Сакс.

Чудеше се кой ще му създаде повече главоболия, властите във Вашингтон или ССД, когато пресата научи за операцията на Надзорния отдел.

Вероятно еднакво.

Сакс се намеси:

— Разбира се, господин Гедес ще трябва да съчетае процеса с делото срещу него самия.

Изгледа го мрачно. Имаше предвид проникването с взлом в къщата й в Бруклин, което явно бе извършил, за да се добере до информация за ССД. Обясни, че по ирония не обект 522, а Гедес е изпуснал касовата бележка от кафенето в Централен Манхатън, от което тайно следял „Сивата скала", кога идват и си тръгват Стърлинг и други служители и клиенти.