Джеффри Дивер - Обект № 522

Гедес заяви пламенно:

— Ще сторя всичко необходимо, за да спра ССД. Не ме е грижа какво ще ми се случи. Готов съм да стана жертвеният агнец в името на личните свободи на хората.

Райм уважаваше морала и храбростта, но реши, че един знаменит цитат не е достатъчен.

Активистът започна цяла лекция — повтори голяма част от онова, което бе научил от Сакс — за паяжината, която плетат ССД и другите фирми за събиране на данни, за гибелта на личната неприкосновеност в тази страна, за застрашената демокрация.

— Добре, документите са при нас — отегчено го прекъсна Райм. — Ще трябва да се консултираме с нашите юристи и ако кажат, че всичко е редовно, ще получите пратката в срок.

Звънецът иззвъня. Два пъти. После се чу силно тропане.

— Ох, тук стана като на гарата… Какво сега?

Том отиде да отвори. Върна се след малко с нисък, самоуверен на вид мъж с черен костюм и бяла риза.

— Капитан Райм.

Криминалистът се обърна с количката към Андрю Стърлинг, чиито спокойни зелени очи не издаваха изненада от състоянието му. Райм предполагаше, че тази информация е добре документирана в досието му заедно с други подробности за живота му след злополуката, а президентът на ССД нямаше да дойде лично, ако не го е проучил подробно.

— Детектив Сакс, полицай Пуласки.

Стърлинг им кимна, след което отново се обърна към Райм.

След него влязоха Сам Броктън и двама други мъже, облечени в строг стил. Имаха добре оформени прически. Приличаха на секретари в Конгреса или ръководни кадри от средния ешелон и Райм не се изненада, когато узна, че са адвокати.

— Здравей, Кал — каза Броктън и предпазливо погледна Гедес.

Активистът го изгледа мрачно.

Стърлинг заговори тихо:

— Научихме какво е направил Марк Уиткъм.

Въпреки ниския си ръст той всяваше респект — с живи очи, идеално изпъната снага, уверен глас.

— Уволних го. За начало.

— Защото постъпи достойно — остро коментира Пуласки.

Стърлинг не се впечатли.

— Боя се, че проблемите не се изчерпват с това — добави и кимна на Броктън.

— Връчете им ги — нареди началникът на Отдела за законов надзор.

Единият адвокат извади няколко документа със синя задна страница.

— Още ли? — измърмори Райм, като кимна към втората серия призовки. — Толкова много за четене. Кой има време за това?

Беше в добро настроение, все още въодушевен от залавянето на обект 522 и спасяването на Сакс.

Документът беше съдебна заповед, забраняваща им да дават на Гедес компютри, дискове, документи или друг вид материали, съдържащи информация за операцията на Надзорния отдел. И да предадат на властите всички материали от такъв вид, които притежават.

Един от адвокатите каза:

— При неизпълнение на заповедта подлежите на съдебна отговорност по гражданското и криминалното право.

— И повярвайте ми, ще използваме всички средства — добави Сам Броктън.

— Не можете да го направите — гневно възкликна Гедес; очите му святкаха, смуглото му лице бе осеяно от капчици пот.

Стърлинг преброи компютрите в стаята. Бяха дванайсет.

— На кой от тях е досието, което ви изпрати Марк, капитане?

— Забравил съм.

— Направихте ли копие?

Райм се усмихна:

— Винаги правете резервни копия на информацията си. И ги пазете на различни, безопасни места. Крий данните си. Не е ли това посланието на новото хилядолетие?

— Просто ще вземем нова заповед и ще конфискуваме всичко, ще претърсим всички сървъри, на които сте качвали информация — заплаши Броктън.

— Обаче за това ще ви трябва време и пари. Кой знае какво ще стане дотогава? Примерно може няколко големи вестника да получат имейли или писма по пощата. Съвсем случайно, разбира се. Но е напълно възможно.

— Всички преживяхме много напрегнати моменти, господин Райм — каза Стърлинг. — Изобщо не ни е до игри.

— Ние не си играем — спокойно отговори той.: — Ние преговаряме.

Бизнесменът се усмихна — може би първата му искрена усмивка досега. Явно това беше стихията му. Той издърпа един стол и седна до Райм.

— Какво искате?

— Ще ви дам всичко. Без съдилища, без скандали в пресата.

— Не! — разбесня се Гедес. — Как може да се огъвате така!

Райм не му обърна внимание подобно на Стърлинг преди това и продължи:

— Ако изчистите досиетата на сътрудниците ми.

Криминалистът обясни за теста за наркотици на Селито и жената на Пуласки.

— Няма проблем — отговори Стърлинг, сякаш беше елементарно, като да увеличи звука на телевизора.