Уилям Дийл - Машината на Шарки

Той чу как дебелият затваря телефона. Минаваше по коридора. Шарки се завъртя почти по лице. Сви единия си крак в коляното.

Дебелият бе до вратата. Щеше да влезе.

Шарки изпъшка.

Дебелият пристъпи по-близо до вратата.

Шарки пак изохка, този път по-тихо.

Дебелият влезе.

— Помощ — прошепна Шарки.

После чу гласа на дебелия зад себе си, близо до ухото си.

— Адресът, Шарки. Къде е Домино? Кажи ми и ще ти помогна.

Още малко към мен. Две педи.

— Домино?

— Майната ти! — каза дебелият и се наведе още по-близо, с влажни от слюнка устни и ококорени от яд очи.

Шарки изви рамене, обърна се, и замахна с все сила със свитата си ръка. Коланът изплющя, токата описа голяма дъга и се вряза в носа на Киршман. Носът му се пръсна като рохко яйце. Костта бе строшена. Кръвта шурна като вода от помпа. Дебелият мъж изпищя от болка, а очите му се облещиха от ужас, когато видя, че Шарки протяга ръка към пистолета на колана му.

Пръстите на Шарки усетиха дръжката на пистолета, но Киршман вече залиташе назад. Шарки се опита отчаяно да сграбчи пистолета, извади го от колана, но той падна на пода. Скочи лежешком от леглото и грабна автоматичния пистолет, докато Киршман се мъчеше да се задържи за дръжката на стола.

Вече се чуваше как китайците тичат насам. Той стисна пистолета и го насочи към Киршман. От разкървавеното лице го гледаше самият ужас.

— Моля те! — изпищя Киршман миг преди изстрела. Куршумът влезе през брадичката, мина през устата и заседна в мозъка му. Той падна по гръб със замръзнало в ужас лице.

Шарки се сгърчи на леглото, приближи дулото на сантиметър от възела до глезена си и пак стреля. Топлинната вълна от изстрела обгори ставата му. Въжето се бе разпаднало.

Люнг скочи на прага грациозно като балетист и още във въздуха прокара ръка край колана си и в нея блесна стомана. Шарки стреля в мига, в който дискът се завъртя към него, и усети как той разряза върха на рамото му. Заби се в дървото зад него. Куршумът улучи Люнг в гърдите, разтърси го, но не го спря. Той пристъпи напред, като пак протегна ръка към колана си. Шарки усети как маузерът подскочи и пак изрева в дланта му. Този път простреля Люнг в стомаха. Китаецът не издаде и звук. И от двете рани шуртеше кръв. Той пак се приближаваше.

Господи, сякаш стрелям по слон!

Капачката на коляното му, идиот такъв!

Шарки свали пистолета и със следващия изстрел разкъса коляното на Люнг. Падайки, той се протегна да хване Шарки за глезена. Шарки доближи маузера на няколко сантиметра от слепоочието на Люнг и стреля. Китаецът умря, без да издаде никакъв звук.

Пет изстрела.

Оставаха три.

Той бе вече станал на крака, когато вторият китаец се втурна през вратата. Шарки прекрачи трупа на Киршман и преобърна масата, залягайки зад нея, когато китаецът изпрати по него три диска едновременно, които се забиха в плота на масата. Шарки се изправи на колене и стреля право в лицето на китаеца, но той се движеше твърде бързо. Изстрелът удари долния край на челюстта му и отнесе половината му ухо.

Оставаха два.

Китаецът скочи към него, ритна масата и я разцепи на две, докато Шарки отскочи назад, притиснат до леглото. Китаецът се издигна над него с вдигната нагоре ръка. Свитият юмрук тръгваше надолу към Шарки, когато пистолетът гръмна и лявото око на китаеца се пръсна. Той падна през главата на Шарки и умря с лице, заровено в леглото.

Шарки се извърна към вратата. Третият бе там. Очите му блестяха под качулките на клепачите му на по-малко от три метра от Шарки.

Оставаше му един изстрел.

Шарки завъртя пистолета и го хвана с две ръце, коланът още висеше на едната от тях.

Китаецът се отдръпна и изчезна. Шарки скочи към вратата и стигна до коридора точно на време, за да види как противникът му се провря през люка към палубата. Шарки изтича до стълбата на люка и се спря. Наостри слух.

Тишина.

Китаецът също не помръдваше. Бе скочил на покрива на каютата и бе замръзнал над люка. Стоеше, изпънал всеки мускул, приведен в класическа карате поза със стегнати в юмрук пръсти. Чакаше.

Шарки провря поглед през люка и огледа кърмата. Китаецът не бе там. Нямаше къде да се скрие. До перилата на борда имаше голям авариен сандък. Два резервоара за гориво на кърмата. Нищо друго.

Той погледна нагоре, зачуден дали китаецът не е там. Имаше още един патрон, а азиатецът сигурно разполагаше с Бог знае колко от тези коварни дискчета.

Шарки можеше и да рискува, да изскочи на палубата, да се превърти каубойски и да го гръмне в движение в стил Джон Уейн.