Уилям Дийл - Машината на Шарки

Нека един от тях само да довърша. Искам да видя как му изгасват очите, както гледах очите на Лари.

— Hai, Люнг — каза гласът в сенките и вратата се отвори. Влязоха трима души. Бяха азиатци, ниски и стегнати, с широки, твърди черти, сплескани носове и ниски клепачи. Носеха бели фланелки, опънати над твърдите мускули и стегнатите стомаси под тях. На рамото на единия имаше обгорена дупка в материята и петно от кръв около нея. Под фланелката се виждаше издутината от превръзката.

Жалко, че не бе пет пръста по-долу и малко вляво, ти грозен кучи сине.

Друг имаше шина между лакътя и китката си.

Прощавай, Гриз, че не се представих по-добре.

Мъжът с шината остана до вратата, докато другите двама се доближиха до леглото, развързаха стъпалото му и го вдигнаха на крака. Коленете му поддадоха и те го хванаха под мишниците. Образите пред него затрепериха. Стаята плуваше, размазана и неясна.

Дим се извиваше от сянката в ъгъла и се събираше на пластове под светлината на фенера. Шарки пак се вторачи към скрития там човек, като се опита да адаптира очите си към тъмнината.

— Ако се опитвате да си представите как изглеждам, по-добре се откажете — каза гласът. — Прекалено тъмно е. Безсмислено е и да казвате нещо на тримата ми приятели. Те не говорят английски. Всъщност те поначало много рядко говорят.

Шарки мълчеше. Продължаваше да се взира в тъмния ъгъл на стаята.

— Ще си спестите много време и болки, просто ако ми отговорите на един въпрос — каза гласът. — За това сме се събрали тук всички. Едно просто изречение ще свърши работа, мистър Шарки. Къде е момичето?

Шарки мълчеше.

— Къде е тя? Къде е Домино?

Шарки продължаваше да се взира в тлеещия връх на цигарата.

— Искам само адреса й.

Шарки се доближи леко до единия от двамата азиатци и после рязко се завъртя на другата страна като дръпна ръце надолу. В отговор двамата китайци упражниха само минимален натиск върху нервите на ръцете му над всеки лакът. Болка запали ръцете на Шарки чак до върха на пръстите му и двете му ръце се оказаха моментално парализирани.

— Не ставайте глупав — каза гласът. — Те могат да ви парализират с един пръст. И ще го направят. Това бе едно от най-простите упражнения. Ръцете ви пак ще са на мястото си след минута-две. Но следващия път ще бъдат по-убедителни.

Шарки почувства, че вцепенените му ръце бавно се връщаха към живот. Сякаш ги бяха приспали. Потръпнаха, когато усещанията започнаха да се връщат в тях. Той разклати длани и сви пръстите си няколко пъти.

— Разбирате ли какво имам предвид? Ще довършим ли работата си лесно, мистър Шарки? Или ще има нужда от по-сложни трикове?

Шарки продължаваше да мълчи. Продължаваше да се взира в сянката. Това Скарди ли бе? Тютюнът бе остър и миришеше на гранясало. Шарки размисли за малко по този факт. Английски цигари, каза си той. Но акцентът му е американски. Едри капки пот се стичаха по лицето му и се събираха на брадичката му, като упорито отказваха да се отделят оттам.

Джерал Киршман, мъжът в сенките, започваше да се дразни.

— Престани да се звериш насам — каза той. — Това ме дразни.

Шарки напук продължи да гледа към него.

Киршман каза нещо на китайски и единият от двамата мъже, които държаха Шарки, вдигна ръка и притисна някакъв нерв край дясното му око. Болката бе буквално заслепяваща. Окото му бе тотално извадено от строя. Киршман се изкиска. Почувства приток на кръв в тестисите си, някакъв похотлив повик, който му донесе ерекция, докато наблюдаваше страданията на Шарки. Той тайно се надяваше Шарки да не проговори лесно, за да пристъпят към по-сериозни мъчения. При мисълта за възможната наслада, започна да трепери. Пусна цигарата си „Плейърс“ на пода и обръщайки се с гръб към Шарки, запали нова. После каза:

— Времето е много съществен елемент. Вие ще дадете нужната информация. Въпросът е само кога. — После добави рязко: — Pa t’d k’un tao chou tze.

Двамата азиатци преместиха Шарки до стола и го принудиха да седне. На всяка от дръжките на стола имаше по две каишки, а други две бяха прикрепени на масата. Завързаха лактите му за стола, като оставиха китките свободни. После изтикаха стола до масата и стегнаха двете му китки така, че почти да не може да свие пръсти.

— Преди да продължим занятието, може би трябва да кажа по нещо за тримата китайци. Те са членове на една от най-старите Триади в Хонконг, Чи Су Хан. От дванайсети век насам най-старата мъжка рожба във всяка от трите фамилии на Чи Су Хан се отделя от майката при раждане и се обучава така, че да се превърне в съвършен боец. Западното съзнание е неспособно да побере възможностите на тяхната самодисциплина. Виждал съм как един от тези трима мъже остава клекнал на един крак в продължение на три часа, без да помръдне. Те понасят болките и от най-суровите изтезания без звук. Всеки от тях е експерт в tai chi ch’uan, карате и джудо. Те общуват чрез езика на телата си и използват само две оръжия — собствените си ръце и yinza. Запознат ли сте с yinza, мистър Шарки? Da yu’an p’aan!