Уилям Дийл - Машината на Шарки

Мъжът с шината край вратата се изви грациозно от кръста встрани и прокара дясната си ръка покрай колана си. Без да прекъсва плавното си движение, той изви гърди в обратна посока и рязко завъртя китката си. Между пръстите му нещо блесна, хвръкна във въздуха и сребърен диск с размерите на долар се заби в масата толкова близко до пръстите на Шарки, че кожата му докосваше студения метал. По края на диска имаше дванайсет стоманени шипа, всеки по два сантиметра.

— Старинно оръжие, мистър Шарки, и далеч по-ефикасно от куршума. Чи Су Хан са още известни в цял Китай и с така нареченото свое Съвършено изкуство. Изкуството да изтезаваш. Най-добрият пример за съвършеното изкуство е мъчението на кутрето. Използва се за убеждаване само на най-упоритите лица. Много е просто: на всеки осем часа се реже по една става от всеки пръст на ръката, като се започне с кутрето. Пет пръста — пет дни. Чи Су Хан твърдят, че няма човек, който да е издържал след палеца на първата ръка.

Шарки изпадна в ужас. Къпеше се в собствената си пот. Наведе глава и погледна към пръстите си. Опита се да ги свие, но китките му бяха вързани твърде здраво към масата.

— За последен път, къде е Домино? — попита Киршман.

Мълчание.

Пулсът на Киршман прогърмя в ушите му, когато каза:

— Nung hao la.

Китаецът с шината на ръката излезе от стаята за момент и се върна с малък железен съд, колкото дланта му. На дъното му тлееха въглени. Той го остави на ъгъла на масата. В другата си ръка държеше пила за точене и кама, дълга около петнайсет сантиметра. Той застана близо до Шарки и прокара острието на ножа по пилата няколко пъти. Ударът на стомана в стомана отекна звучно.

Шарки стисна зъби.

Много обичат мълчанието. Е, и аз ще мълча тогава.

В устата му текна пот и той я изплю.

Мъжът с ножа остави точилото на масата и се обърна към тъмнината.

— Hai. Tuo ch’ung la — каза Киршман. Той се наведе леко напред, тръпнещ в очакване, докато китаецът заби върха на ножа в масата до малкия пръст на Шарки. После с рязко движение надолу отряза върха на кутрето.

Шарки сподави писъка в гърлото си. Той опъваше гласните му струни, после наду до болка езика му. Трепереше целият, но не гъкна.

Китаецът остави върха на ножа във въглените, докато се нажежи до червено и после го долепи до раната на пръста. Плътта изсъска при допира с горещия метал. Стаята се изпълни с миризмата на горено човешко месо. Шарки сподави още един писък, само че този път той не угасна в устата му. Зад устните му се чу нещо като квичене, щом болката разкъса нервите към мозъка му.

Той впери поглед в странната гледка на откъснатото парче от пръста си, което лежеше на масата.

Боже мой, те го направиха! Тези копелета ми отрязаха пръста.

И припадна.

Събудиха го ударите на пулса му в осакатения му пръст. Всяко движение на лодката, всеки звук бе като нов забит в него нож. Той се възползва от болката, съсредоточи се върху нея, остави я да изчисти разсъдъка му.

Продължи да лежи неподвижен, с наострен слух. Над него, вероятно на палубата, имаше някакво раздвижване. Поне един от тях бе горе, а може би и всичките четирима. Опита се да отдели всеки чифт стъпки, но това се оказа невъзможно.

Отдолу дойде друг звук, някъде вдясно от затворническата му килия. Шарки се ослуша. Носовият глас. Хленчеше. Приказваше. Колебаеше се. Приказваше. Говореше по телефона, докладваше на някого.

Шарки отново се замисли за бягството си.

Как? Къде ще отида? Къде съм? Що за лодка е това?

Това няма никакво значение, глупчо. Първо избягай от тях, после ще мислиш къде си.

Той пак се съсредоточи върху бягството си. Трябваше му оръжие. Ножът бе все още на масата, а той бе вързан само за единия си крак. Копелетата бяха доста самоуверени. Провери възела и се убеди, че няма шанс да го развърже само с едната си читава ръка.

Нещо друго?

В якето? Не. Обувките? Едва ли. Нямам нищо в джобовете. Коланът ми? КОЛАНЪТ!

Бе широк кожен колан с голяма, тежка, ръбата тока от месинг. Купил си го бе от някакъв битпазар. Едва ли щеше да пробие с него черепите на Чин, Чан и Чун, но с Плачльо нещо можеше да излезе. Трябваше обаче да му падне от близо.

Трябваше да накара този нещастник да си покаже лицето. Но, тогава какво? Сети се за тримата китайци със стоманените си дискчета. Внимавай, Шарки.

Мисленето го уморяваше и той затвори очи и реши да почине. Чу някой да минава по коридора. Обърна глава към вратата, както лежеше с полузатворени очи.