Уилям Дийл - Машината на Шарки

Мъжът, който я отвори и застана на прага, бе нисък и дебел, с измачкан сив костюм с разкопчано сако. Коремът му бе увиснал над колана. Дебели, отблъскващи устни, високи скули, жабешки очи. Това значи бе тялото към вече познатия глас. Шарки се почувства по-добре.

Тогава видя и 9-милиметровия маузер, втъкнат в колана на дебеланкото.

Киршман погледна към Шарки с презрение. Де Лароза току-що бе сдъвкал финансиста си: „Пет дни, как не. Отговорът ми трябва до сутринта.“

Киршман се бе почувствал унизен.

Той извика Люнг и китаеца с превързаната ръка слезе от палубата. След малко дойдоха и другите двама.

Значи излизат и тримата наведнъж. Добре.

Киршман подаде на Люнг тръбичката с миризливи соли и кимна с глава към Шарки. Шарки стисна очи, преструвайки се, че е още в безсъзнание. Усети как развързват крака му. После острият дъх на амилнитрат опари носа му и той неволно дръпна глава настрана.

— Събуждай се — каза дебеланкото, отново настанен на тъмно. — Време е за втори рунд.

Вдигнаха Шарки на крака, сложиха го на стола и го завързаха. Чувстваше се като парцалена кукла в ръцете им.

— Виж се на какво приличаш — каза дебеланкото. — Докога си мислиш, че ще издържиш така? Нищо не става от теб.

Шарки не отговори.

— Пак те питам, къде е жената? — Киршман вече почти крещеше.

Шарки стисна зъби.

— Къде е тя? — изпищя Киршман с почти котешки звук в паническия тон на гласа си.

Някои го стяга да бърза.

— Глупак — изплю дебелият. — Jaw sao.

Люнг вдигна точилото и острието на ножа писна по метала. Звукът разкъса нервите на Шарки. Пръстът му започна да тупти в очакване. Буцата страх бе заседнала в гърлото му.

Китаецът заби ножа в масата близо до пръста му и зачака.

— Kan ni ti ch’ua pa — каза Киршман.

Този път Шарки усещаше по-добре какво става. Той чу как ножът сряза костта миг преди болката да закове своя нож в ръката чак до рамото му. Каютата се завъртя пред очите му и той изстена през стиснатите си зъби в полуагония. Пръстът му бе вече безчувствен, когато Люнг го обгори.

Шарки падна напред с отпуснато тяло. Почувства как го развързват и го хвърлят на леглото. Отново завързаха крака му.

Той бе на път да припадне отново, усещаше как бавно се плъзва в черната яма. Замисли се за Гризача и гневът му го задържа в съзнание няколко минути. После отново започна да се отнася. Спомни си за дебелия и маузера в колана му. И това се оказа полезно, помогна, но дрямката пак го налегна.

Замисли се за Домино, което също подейства. Заслужаваше ли си тя всичките тези жертви? Отговори си на въпроса веднага. Да. Ами записът с китайската оргия? Сега вече това бе ясно. Мъжът, който се опитваше да я убие, е бил с нея през онази нощ. Но защо тя го защитаваше?

Най-лошото мина и съзнанието на Шарки започна да се прояснява. Цялата му длан бе като пулсираща буца, прикрепена нарочно към ръката му. Опита се да не й обръща внимание, да се концентрира върху дебелия.

Трябва да има начин това говедо да се вкара тук.

Разбира се, че има, глупчо. Тези с дръпнатите очички, в тях е отговорът.

Те не знаят английски. Дебелият знае. Той ще те чуе, нали?

Точно така.

Той се завъртя на една страна с гръб към вратата, разкопча със здравата си ръка токата на колана и бавно, сантиметър по сантиметър, започна да го изтегля от гайките. Коланът най-после се освободи и той се отпусна за миг.

Лежеше на лявата си страна. Единственият начин да вложи малко сила в удара си, при положение, че ще е с гръб към вратата, изискваше да удари със сакатата си ръка.

Исусе Христе!

Той притисна свободния край на колана в дланта си, стискайки зъби от болка и го задържа там с палец. С лявата си ръка бавно нави кожената лента около юмрука си, докато останаха около петнайсет сантиметра. Тежката метална тока висеше на края на колана като топка на въженце.

Един удар, момчето ми, толкова ти се разрешава. И не забравяй Чин, Чан и Чун. Те няма да висят навън и да си сърбат чая.

Всяко нещо с времето си.

Това бе единствената му възможност и трябваше да я оползотвори. Вземеха ли колана, с него бе свършено.

На палубата отгоре пак имаше раздвижване. Чин, Чан и Чун сигурно си правеха домашното. Дебелият пак говореше по телефона. Гласът му се бе вдигнал с една октава нагоре. Бе в паника.

В маузера имаше осем патрона, един бе използвал в онзи тъмен коптор.

По два за Чин, Чан и Чун.

Един за дебелия.

Един за въжето.

Хайде, момчето ми. Хващай бомбата с две ръце. Часовникът й вече тиктака.