Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Поставили сме хора с автомати по наблюдателните постове на стената, макар че се съмнявам Спалко да прояви глупостта да нападне през гола местност. — Кийган поклати глава. — Не, ако наистина е тук и иска да стигне до вас, докторе, няма да има друг избор. — Стана и преметна оръжието си през рамо. — Ще трябва да мине през лабиринта.

Неспокойствието на Спалко и тримата му спътници растеше с всеки следващ завой и чупка на лабиринта. Това беше единственият логичен път за нападение на манастира, което означаваше, че беше логично да очакват клопка.

Погледна назад и видя, че е размотал близо седемдесет процента от кълбото. Вече би трябвало да наближават или да са в самия център на манастира. Нишката го успокояваше, че не се въртят в кръг. Вярваше, че при всяко разклонение е взел правилното решение.

Обърна се към Зина.

— Надушвам засада — рече едва чуто. — Ти остани тук и чакай. — Потупа я по раницата. — Ако попаднем в затруднение, знаеш как да действаш.

Тя кимна и тримата продължиха напред, леко приведени. Тъкмо се изгубиха от погледа й, когато се чуха картечни откоси. Тя мигновено отвори раницата си и извади граната със сълзотворен газ, тръгна по нишката. Още преди втория ъгъл усети мирис на барут. Надзърна и видя единия от хората на Спалко проснат на земята в локва кръв. Спалко и другият бяха приковани от вражески огън. От наблюдателната си позиция Зина видя, че ги обстрелват от две страни.

Дръпна скобата на гранатата и я метна над главата на Спалко. Тя тупна на земята, изтърколи се наляво и се взриви със съскане. Спалко даде знак на другия и двамата се отдалечиха от облака дим.

Чу се кашляне и давене. Дотогава тримата неканени гости вече си бяха сложили противогазите и бяха готови за атака. Спалко метна втората граната вдясно, с което прекрати огъня откъм тази посока, но за жалост не преди и другият от екипа му да бъде прострелян с три куршума в гърдите и врата. Мъжът се строполи, от устните му забълбука кръв.

Спалко и Зина се разделиха — единият наляво, другият надясно — и унищожиха обезвредените наемници — по двама от двете страни — с точни изстрели от автоматите си. Забелязаха стълбата едновременно и хукнаха към нея.

Шон Кийган грабна Феликс Шифър за ръката, като в същото време крещеше на хората си на стената да напуснат постовете си и да се върнат в центъра на манастира, накъдето теглеше изпадналия в ужас доктор.

Ирландецът се впусна в действие веднага щом усети миризмата на сълзотворен газ, надигнала се от лабиринта под тях. Секунди след това чу подновената стрелба, последвана от гробно мълчание. Двамата мъже от наблюдателните постове на стената се втурнаха в стаята и Кийган ги насочи към каменната стълба за лабиринта, където бе изпратил останалите си хора, за да устроят засада на Спалко.

Преди да премине на частна практика и да стане наемник, Кийган години наред бе работил за ИРА, така че беше отлично запознат със ситуациите на числено и оръжейно превъзходство. Дори гледаше на тях като на предизвикателство и с удоволствие се впускаше да ги преодолява.

Но димът бе обхванал целия манастир и се стелеше на талази, а сега от мъглата се чу и картечна стрелба. Хората му нямаха никакъв шанс. Бяха покосени преди изобщо да разберат кой ги атакува.

Кийган също нямаше желание да се срещне очи в очи с убийците. Дръпна доктор Шифър след себе си и се втурна през поредицата малки, тъмни, душни стаички, за да търси изход.

Както беше по план, Зина и Спалко се разделиха веднага щом излязоха от гъстите облаци дим, избълвани от гранатите, които бяха хвърлили през вратата в края на стълбата. Спалко обиколи стаите една по една, докато Зина търсеше изхода.

Спалко пръв забеляза Кийган и Шифър и им извика да спрат, но в отговор получи картечен откос, който го принуди да се скрие зад масивна дървена ракла.

— Нямаш никакъв шанс да се измъкнеш жив — подвикна Спалко към наемника. — Ти не ми трябваш. Само ми дай Шифър.

— Двамата сме свързани — отвърна Кийган. — Взел съм комисиона и смятам да си я заслужа.

— Какъв смисъл има? Работодателят ти Ласло Молнар е мъртъв. Янош Вадас — също.

— Не ти вярвам — извика ирландецът. Шифър изскимтя и той го дръпна да престане.

— А как си мислиш, че ви открих? — продължи Спалко. — Изтръгнах информацията от Молнар. Хайде. Знаеш, че той единствен знаеше къде сте.

Тишина.

— Всички са мъртви — обади се наново Спалко и се придвижи напред. — Кой ще ти изплати останалата част от хонорара? Предай ми Шифър и ще си получиш парите, плюс премия от мен. Как ти звучи?