Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Очевидно се е появил отново, господин Конклин — отбеляза директорът, като се наведе над масата.

— В друго тяло — съгласи се Алекс, кимайки с глава, — с друга цел. Мъжът, който екзекутира Борн в Там Куан, взе името му и се съгласи да бъде подготвен за операция, която нарекохме „Тредстоун седемдесет и едно“ по името на сграда на седемдесет и първа улица в Ню Йорк, където той премина жестока програма за обучение. Това беше великолепна стратегия на хартия, но в крайна сметка се провали заради нещо, което никой не успя да предвиди, дори да си го помисли. След като три години живя в кожата на втория най-страшен убиец в света и се премести в Европа, както Стийв правилно отбеляза, за да предизвика Карлос Чакала на негова собствена територия, нашият човек беше ранен и загуби паметта си. Открили го полумъртъв в Средиземно море и някакъв рибар го докарал до остров Порт Ноар. Нямал представа кой е, знаел само, че владее различни бойни изкуства и няколко източни езика и че очевидно е изключително образован. С помощта на един английски лекар, алкохолик, изпратен в изгнание на Порт Ноар, нашият приятел започнал късче по късче да възстановява живота, духовната и физическата си самоличност. Това беше ужасно пътешествие… и ние, които бяхме организирали операцията и създали мита около него, не можахме да му помогнем. Без да знаем какво се е случило, си помислихме, че той всъщност се е превърнал в митичния убиец, когото бяхме създали, за да хванем в капан Карлос. Аз самият се опитах да го убия в Париж и когато той имаше възможност да ми пръсне главата, не можа да го направи. Накрая все пак се върна при нас, но само чрез изключителните заслуги на една жена от Канада, която срещнал в Цюрих и която сега е негова съпруга. Тази жена има повече смелост и ум от всички жени, които някога съм срещал. Сега тя, съпругът й и двете им деца са отново в онзи кошмар и бягат, за да спасят живота си.

Зяпнал с аристократичната си уста и провиснала лула, директорът проговори:

— Да не се опитвате да ни кажете, че убиецът, когото познавахме като Джейсън Борн е само едно изобретение? Че той не е убиецът, за когото всички предполагахме, че е?

— Той убиваше, когато трябваше да убива, за да оцелее, но не беше убиец. Ние създадохме мита като крайно предизвикателство към Карлос, за да измъкнем Чакала навън.

— Боже Господи! — възкликна Касет. — Как сте успели?

— Мощна дезинформация навсякъде из Далечния изток. Когато ставаше някое голямо убийство, било то в Токио или Хонконг, Макао или Корея, там бързо изпращаха Борн и той си приписваше заслугата, създаваше лъжливи улики и се подиграваше на властите, докато накрая се превърна в легенда. В продължение на три години нашият човек живя в свят на мръсотия — наркотици, войнолюбци, престъпления — и си проправяше път към една-единствена цел: да стигне Европа и да примами Карлос, да го заплаши и да накара Чакала да излезе на открито, макар и за момент, достатъчен, за да изпрати куршум в главата му.

Около масата цареше напрегната тишина. Пръв я наруши Десоул.

— Какъв човек е приел такава задача? — почти прошепна той.

— Човек, който е чувствал, че няма за какво да живее и който вероятно е търсел смъртта… — отговори с равен глас Конклин и погледна аналитика, — почтен човек, който се е включил в организация като „Медуза“ от омраза и отчаяние.

Някогашният офицер от разузнаването млъкна. Болката му беше явна.

— Хайде, Алекс — каза тихо Валентино, — не можеш да спреш дотук.

— Разбира се, че не — съгласи се Конклин, примигна няколко пъти и се върна в настоящето. — Мислех си колко ли ужасно се чувства той сега, какво точно си спомня. Има и едно трагично обстоятелство, за което не помислих.

— Какво обстоятелство? — попита Касет, като се наведе напред и впери поглед в Алекс.

— Преди години, по време на войната във Виетнам, нашият човек беше млад чуждестранен военнослужещ, настанен в Пном Пен. Той беше учен, женен за таитянка, с която се беше срещнал тук, в институт за следдипломна квалификация. Имаха две деца и живееха на брега на реката… Една сутрин, докато жената и децата плували, прелитащ реактивен самолет от Ханой бомбардирал района и убил и тримата. Нашият човек полудя, заряза всичко, отиде в Сайгон и оттам в „Медуза“. Искаше единствено да убива. Той стана Делта Едно — в „Медуза“ никога не използваха имена. Смятаха го за най-добрия специалист по бойни действия в тила на врага.

— И все пак, той очевидно беше за войната — отбеляза Ва-лентино. — Като се изключи това, че не обичаше Сайгон, аз мисля, че нищо не го интересуваше, освен собствената му война и то в тила на врага — колкото по-близо до Ханой, толкова по-добре. Струва ми се, че той не спираше да търси пилота, избил семейството му… Това е то. Преди години имаше жена и две деца, които бяха убити пред очите му. Сега има друга жена и две деца, а Чакала стеснява кръга около него и го преследва, за да го хване. Притиснат е до стената. По дяволите!