Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Ето пак…

— За какво , по дяволите, говориш? — Ив този миг Борн чу… някъде далеч се разнесе гръм, въпреки че нощта беше ясна . После долетя друг силен тътен, после още един и още, и още…

— Виж там! — извика младият руснак от Лос Анджелис и се изправи, като сочеше на север. — Какво е това?

— Пожар, младежо — тихо и неуверено изрече Джейсън.

Той също се изправи и се взря в пулсиращата жълта светлина, която заливаше небето в далечината. — Имам чувството, че е от испанската зона. Той най-напред беше обучаван тук и затова се е върнал — да взриви това място! Това е отмъщението му!… Слизай, трябва да отидем дотам!

— Бъркаш — прекъсна го Бенджамин и се тръсна на седалката, а Борн завъртя стартера и даде газ — „Испания“ е на десетина километра оттук. Тези пламъци идват от много по-далеч.

— Покажи ми най-краткия път — каза Джейсън и натисна педала на газта докрай.

Инструкторът бързо въртеше глава на всички страни и от време на време командваше на висок глас:

— Завий! Сега надясно! Направо по пътя!

Профучаха през „Париж“ и поеха на север към „Марсилия“, „Страсбург“ и много други места, заобикаляха градски площади, прекосяваха старинни улици и умалени квартали, докато най-накрая пред тях изникна „испанската“ граница. С приближаването й бумтежът се чуваше все по-отчетливо, а небето ставаше все по-яркожълто. Охраната на портата неистово въртеше телефоните и портативните си радиостанции, воят на сирените се смесваше с виковете и писъците, а полицейските коли и пожарните изникваха кой знае откъде и профучаваха по улиците на „Мадрид“ към следващата северна граница.

— Какво става ? — изкрещя Бенджамин, като скочи от джипа, и изоставил преструвките на новгородското обучение, заговори на руски. — Аз съм от ръководството — добави той и плъзна пропуска си в пропускателното устройство, което вдигна бариерата пред него.

— Кажете ми!

— Веднага , другарю! — обади се някакъв офицер от прозореца на караулното. — Невероятно!… Като че ли целият свят е полудял! Най-напред „Германия“ — там из всички улици има взривове и пожари, а сградите са целите в пламъци. Земята трепери и ни казаха, че е някакво огромно земетресение. После същото стана в „Италия“ — „Рим“ пламти като факла, а в „Гърция“ „Атина“ и пристанището на „Пирея“ са обхванати от пламъци. Експлозиите продължават, по улиците има пожари!

— Какво казват в Генералния щаб?

— Не знаят какво да кажат! Онова за земетресението си беше чиста глупост! Всички са в паника, издават заповеди, а после ги отменят. — Телефонът в караулното зазвъня. Офицерът го вдигна и се заслуша. В последния миг изкрещя с все сила: — Лудост, чиста лудост! Сигурен ли си?

— Какво има? — изрева Бенджамин и се хвърли към прозореца. — „Египет“ — викаше той с все сила, притиснал слушалката към ухото си. — Израел! „Кайро“ и „Тел Авив“ — навсякъде гори, навсякъде има бомби! Никой не може да се справи с разрушенията, камионите се блъскат един в друг по тесните улици; пожарните кранове са вдигнати във въздуха, водата шурти по канавките, но улиците са все още в пламъци… Дървените сгради са на път да се превърнат в отломки, а някакъв идиот звъни и пита дали табелките с надпис „Пушенето забранено“ са поставени където трябва! Идиоти! Всички са идиоти !

— Връщай се! — изкрещя Борн, който беше вкарал джипа през граничната порта. — Той е някъде тук! Карай, а аз ще…

Джейсън бе прекъснат от оглушителна експлозия някъде пред тях, в центъра на Пасео ел Прадо в „Мадрид“. Взривът беше невероятен. Към озареното от пламъци небе полетяха дървени отломки и камъни. След това самата Пасео като че ли се превърна в жива, туптяща огнена стена — пламъците запълзяха напред, завиха наляво и излязоха на пътя, който водеше към границата.

— Виж! — изкрещя Борн, наведе се и плъзна ръка по паважа, после помириса пръстите си. — Господи! — изрева той. — Целият път е подгизнал от бензин !

На около тридесет метра от джипа последва взрив. По металната му решетка се изсипа дъжд от камъни и пръст, а пламъците плъзнаха бързо напред.

Пластични бомби — помисли си Джейсън, после кресна на Бенджамин, който тичаше към джипа:

— Връщай се! Накарай всички да се махнат оттам! Онзи мръсник е засипал всичко с пластични бомби! Тръгвай към реката!

— Идвам с теб! — извика младият руснак и сграбчи дръжката на вратата.

— Извинявай, малкия — извика Борн. — Това е само за големи. — Даде газ и рязко изви джипа назад към зейналата порта. Бенджамин се търколи на земята.