Робин Кук - Допустим риск

— Без майтап?

— Говоря абсолютно сериозно. Можеш да добавиш още един милиард — закима Стантън.

Келнерката прекъсна разговора. Те дадоха поръчката за вечерята. След като жената се отдалечи, пръв се обади Едуард.

— Но още не сме доказали нищо — уточни той. — Не сме провеждали контролни опити.

— Въпреки това, както гледам, ти си убеден в правотата си — отбеляза приятелят му.

— Повече от убеден.

— Кой знае за молекулата? — поинтересува се Стантън.

— Само аз, асистентката, която работи непрекъснато с мен, и вие на тази маса. — Имаш ли представа какви са механизмите на действие на лекарството?

— Съвсем смътна — призна ученият. — Както личи, то стабилизира концентрацията на основните мозъчни невротрансмитери и така действа на различни равнища. Влияе не само на отделните неврони, но и на цели мрежи от клетки, сякаш е мозъчен хормон.

— А как стигнахте до него? — поинтересува се пак другият мъж.

Едуард му обясни връзката между прапрабабата на Ким, лова на вещици в Салем и хипотезата, че обвинителките в селището са били натровени от гъбична плесен.

— Ким попита дали това може да бъде доказано и така взех проби от пръстта — разказа ученият.

— Аз нямам никаква заслуга — възрази младата жена.

— Как така да нямаш! — възкликна Едуард. — Имаш, и то голяма. И ти, и Елизабет.

— Колко странно — намеси се и Кандис. — Да откриеш лекарство в проба от пръстта!

— Изобщо не е странно — рече ученият. — Доста от важните лекарства, например цефалоспорините и циклоспоринът, са намерени именно в пръстта. Странното в нашия случай е, че лекарството идва от дявола.

— Бива ли да говориш така! — скастри го Ким. — Чак ме побиват тръпки.

Едуард се засмя закачливо. Вдигна пръст и поясни на компанията, че от време на време Ким я наляга суеверие.

— И на мен сравнението нещо не ми харесва — подкрепи я обаче братовчед и. — Предпочитам да смятам, че лекарството е дошло от небесата.

— Връзката с лова на вещици не ме притеснява ни най малко — каза ученият. — Дори обратното, харесва ми. Откриването на лекарството не оправдава смъртта на двайсет души, но поне и придава някакъв смисъл.

— На двайсет и един души — поправи го Ким и обясни на другите, че историците са подминали екзекутирането на Елизабет.

— Всъщност, все ми е тая, дори и лекарството да е свързано с библейския потоп — заключи Стантън. — При всички положения откритието е невероятно. — Извърна очи към Едуард: — Какво ще правиш оттук нататък?

— Точно за това исках да се видим — отговори ученият.

— Какво според теб трябва да направя?

— Вече ти казах. Трябва да регистрираме фирма и да патентоваме незабавно лекарството във всичките му разновидности. — Наистина ли смяташ, че то може да донесе милиарди долари?

— Знам какво говоря — отвърна Стантън. — Това вече е областта, където имам най-голям опит.

— Тогава да не губим време! — прикани Едуард. — Да регистрираме фирмата и да запретваме ръкави.

Стантън се взря за миг в лицето на своя приятел:

— Ти май говориш сериозно?.

— Повече от сериозно.

— Добре де, като начало ни трябват имена — кимна Стантън. Извади от вътрешния джоб на сакото си малко тефтерче и химикалка. — Имена за лекарството и за самата компания. Дали да не наречем лекарството „Сома“, както в онзи роман?

— Вече има лекарство с това име — възрази ученият. — Какво ще кажеш за „Омни“ — така ще отразим широкия обхват на клинично приложение.

— Не ми звучи като име на лекарство — каза Стантън. — По приляга за фирма. Хайде да наречем компанията „Омни фармасютикълс“ — фармацевтична фирма „Омни“.

— Харесва ми — съгласи се Едуард.

— А какво ще кажеш, ако кръстим лекарството „Ултра“? — предложи Стантън. — Идеално е за реклама.

— Звучи добре.

Мъжете погледнаха Ким и Кандис — да видят тяхната реакция. Ким беше донякъде стъписана от разговора — явно Едуард не се притесняваше изобщо от този свой внезапен и неочакван интерес към бизнеса.

— Колко пари можеш да събереш? — обърна се той към Стантън.

— Колко време според теб ще мине, докато пуснем новото лекарство на пазара? — отвърна с въпрос приятелят му.

— Трудно ми е да отговоря — призна си ученият. — Дори още не съм сто процента сигурен, че става за пазара.

— Знам — успокои го Стантън. — Но все пак ми трябва някакъв приблизителен срок. Наясно съм, че от откриването на някакво лекарство до одобряването му от Службата за хранителни продукти и лекарствени средства обикновено минават дванайсет години, а средната стойност на разработката му е към двеста милиона долара.