Робин Кук - Допустим риск

— Знаеш ли, сега усещам сетивата си някак особено изострени, най-вече обонянието.

— Нямаше да обърна внимание, ако не беше споменал. И при мен е така — Елинор отметна глава озадачена и подуши въздуха. — Никога не ми е правило впечатление, че лабораторията е изпълнена с какви ли не миризми.

— И зениците ти са малко разширени. Сигурно е от скополаминовата странична верига, която не успяхме да отстраним. Я провери как виждаш на близко разстояние — посъветва я Едуард, докато се взираше в наситеносините очи на Елинор. Тя вдигна флакончето с реактив и се вторачи в етикета, надписан със ситни буквички.

— Чета го, няма проблем.

— Нещо друго? — настоя ученият. — Трудности в дишането?

— Чувствам се отлично — увери го асистентката.

— Извинете — прекъсна ги женски глас. Беше влязла Надин Фош, аспирантката на Едуард от Париж.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, професор Армстронг, но се нуждая от помощта ви — рече тя. — Имам проблем с работата на ядрения магнитен резонатор.

— Най-добре се обърни към Ралф — усмихна и се Едуард радушно. — На драго сърце бих ти помогнал, но в момента съм доста зает. Пък и Ралф е наясно с машината повече от мен, повече го бива в техниката. След като аспирантката излезе, Елинор се взря учудено в Едуард.

— Беше необичайно любезен, особено като се има предвид колко ни бяха опънати нервите от преумората тези дни. Господи, сякаш някой те е подменил.

— Защото съм в прекрасно настроение. Пък и момичето е много мило и симпатично.

— Дали сега не е моментът да се върнеш към обичайните си занимания? — подхвана предпазливо асистентката. — Както виждаш, нещата се нареждат отлично.

— Това е само началото — завъртя глава ученият. — Признателен съм ти, че се безпокоиш за задълженията ми като преподавател, но мен ако питаш, мога да ги загърбя за някоя и друга седмица — едва ли ще настъпи краят на света. Нямам намерение да изпускам тръпката на опитите с новото лекарство. Междувременно ти се заеми с компютърното моделиране на молекулата — ще създадем от новото лекарство семейство съединения, като заменяме страничните вериги.

Елинор се върна към компютъра си, а Едуард вдигна телефонната слушалка и набра номера на Стантън Луис.

— Довечера зает ли си?

— Зает съм всяка вечер — изкиска се Стантън. — Защо питаш? Да не би случайно да си прочел проспекта?

— Искаш ли да вечеряш с мен и с Ким? — отговори с въпрос ученият. — Имам да ти казвам нещо.

— Ах, ти, стар хитрецо! — прихна пак другият мъж. — Да не ни съобщите нещо важно, а? Ти-и-рам-тарам-пам-пампам. — Стантън затананика Менделсоновия сватбен марш.

— Предпочитам да говорим на четири очи — отвърна Едуард, без да губи самообладание. — Хайде, ще вечеряме ли заедно? Аз черпя!

— Както гледам, работата е дебела-а. — проточи приятелят му. — За довечера съм запазил маса в ресторант „Анейго“ на Мейн Стрийт в Кеймбридж. За двама е, но ще помоля да я направят за четирима. Чакат ни в осем довечера. Ще ти звънна, ако има някакъв проблем.

— Чудесно — каза Едуард и затвори, преди Стантън да го е обсипал с още въпроси. После набра служебния телефон на Ким в болницата.

— Имаш ли много работа? — започна той направо, след като тя вдигна слушалката.

— Хич и не питай!

— Уговорих се да вечеряме със Стантън и жена му — подхвана Едуард развълнувано. — За осем. Ако има някаква промяна, Стантън ще ми се обади. Извинявай, че не те предупредих по-рано. Дано нямаш нищо против.

— Няма ли да работиш довечера? — изненада се Ким.

— Взимам си градска отпуска — засмя се той.

— Ами утре? — попита младата жена. — Остава ли уговорката да отскочим до Салем?

— Ще го обсъдим — отвърна уклончиво Едуард. — Всъщност предпочитам да вечеряме само двамата с теб, но имам да обсъждам нещо със Стантън, та си рекох, че не е зле да се поотпусна. Тази седмица наистина не съм се забавлявал кой знае колко.

— Виждаш ми се твърде весел и превъзбуден — отбеляза Ким. — Нещо хубаво ли се е случило?

— Случват се само хубави неща! — бодро потвърди той. — Затова и срещата със Стантън е важна. След вечерята можем да поостанем само двамата. Защо да не се поразходим по площада, както онази вечер, когато се запознахме?

— Ще бъде страхотно! — възкликна младата жена.

Ким и Едуард пристигнаха в ресторанта първи и сервитьорката ги отведе на хубава маса, прикътана до прозореца, през който се откриваше гледка към Мейн Стрийт с множеството пицарии и индийски ресторантчета. По улицата профуча пожарна, надула сирената до дупка.