Робин Кук - Допустим риск

— Тоест не става дума за фундаментално откритие — отбеляза сухо Едуард.

— Нека не избързваме с изводите — прикани другият учен. — Но това е плесен, която вероятно ще те заинтересува. Подобно на Claviceps purpurea, и тя е от групата на аскомицетите, пак като Claviceps образува склеротии.

Пресегна се над писалището и пусна в дланта на Едуард няколко мънички тъмни зрънца. Той ги докосна с показалец. Приличаха на тъмни оризчета.

— Обясни ми какви са тези склеротии — помоли Едуард.

— Вид вегетативни спори при някои гъбички — отвърна другият учен. — Различават се от простите едноклетъчни спори, защото са многоклетъчни и съдържат гъбични влакна, или гифи, а също трупат храна.

— И защо реши, че ще проявя интерес към тях? — попита Едуард.

Спорите му приличаха на зрънцата в ръжен хляб. Доближи ги до носа си — нямаха мирис.

— Защото тъкмо склеротиите на Claviceps съдържат биоактивни алкалоиди, причиняващи халюцинации — обясни Кевин.

— Какво?! — ахна Едуард. Изправи гръб и се взря заинтригувано в зрънцето между пръстите си. — Има ли някаква вероятност тази чудесия да съдържа същите алкалоиди, както Claviceps?

— Точно там е въпросът — каза Кевин. — Мен ако питаш, вероятността е твърде голяма. Малко са гъбичките, които произвеждат склеротии. Този нов вид определено е свързан на някакво равнище с Claviceps purpurea.

— Дали да не проверим? — предложи Едуард.

— В какъв смисъл? — учуди се другият учен и погледна подозрително своя приятел.

— Мисълта ми е да направим отвара от тези приятелчета и да я опитаме.

— Дано се шегуваш — изгледа го Кевин ококорен.

— Изобщо не се шегувам — възрази Едуард. — Интересувам се дали тази нова плесен съдържа алкалоид с халюциногенно въздействие. Най-лесно ще разберем, ако опитаме.

— Ти си превъртял! — ахна смаян Кевин. — Микотоксините са доста силни, както ще ти кажат и стотиците хора, пострадали от въздействието на моравото рогче. Науката открива непрекъснато нови и нови микотоксини. Ще се изложиш на огромна опасност!

— Какво стана с авантюристичния ти дух? — подметка дяволито Едуард и се изправи. — Мога ли да използвам лабораторията ти за този малък експеримент?

— Не искам да се замесвам в такива дивотии — отсече Кевин. — Ама ти едва ли говориш сериозно.

— Говоря ти повече от сериозно — възрази другият учен.

Кевин сви рамене в пълно недоумение и с физиономия, която красноречиво говореше: „ненормален, какво да го правиш“. Отведе го в лабораторията и го попита какво му е необходимо за самоубийството. Едуард ухилен отговори, че ще се задоволи с прости средства — хаванче с чукало, дестилирана вода, слаба киселина, с която да получи утайка от алкалоида, филтърна хартия, еднолитрова стъкленица и милилитрова пипетка.

— Това е лудост — заповтаря Кевин, докато пренасяше нещата. — Боже мой, човече, ти не си в ред.

Едуард запретна ръкави: счука няколко склеротии, заля ги с дестилирана вода, после и със слабата киселина и получи малко количество бяло вещество, от което с филтърната хартия отдели няколко зрънца. Кевин го наблюдаваше невярващ и напълно смаян.

— Само не ми казвай, че смяташ да погълнеш това — рече той с нарастваща паника в гласа.

— Стига си опявал, де — прекъсна го раздразнено Едуард. — Не съм глупак.

— Бях на път да се хвана.

— Слушай, просто ме интересува има ли халюциногенно въздействие. Ако тази чудесия действа като халюциноген, ще е достатъчно и минимално количество. Ще погълна по-малко от микрограм.

Вдигна с шпатулата мъничко от утайката и го разбърка с литър дестилирана вода, сетне го разтръска с все сила.

— Можем да си играем половин година и пак да не разберем дали причинява халюцинации. Накрая отново ще опрем до човешки мозък. А моят и сега е на разположение. Когато става въпрос за науката — с комичен патос завърши Едуард, — действам без да се колебая!

— Ами ако получиш бъбречно отравяне? — опита се да го отрезви скептичният Кевин.

Едуард направи отчаяна физиономия.

— С такава доза?! Изключено. Освен това тук има какви ли не други вещества, концентрацията е още по-ниска. — Помоли Кевин да му подаде милилитровата пипетка. — Сигурен ли си, че не искаш да опиташ и ти? — подкани го шеговито той. — Току-виж си се разминал с вълнуващо научно преживяване — засмя се Едуард и напълни тъничката пипетка.

— Не, благодаря. Без мен! — отвърна приятелят му. — Разбрали сме се с моите бъбреци да не си погаждаме номера и да не злоупотребяваме взаимно с доверието си.