Робин Кук - Допустим риск

— Според мен си извадила голям късмет, че си открила това лично писмо — похвали я Едуард. — Щом има едно такова писмо, значи съществуват и други. Ако изобщо намериш отговор, той ще е именно в такова писмо.

— Жалко, че архивът е толкова разбъркан.

— Ами старата къща? — поинтересува се Едуард. — Реши ли вече да я ремонтираш и обновиш?

— Да — потвърди младата жена. — Ела, ще ти разкажа.

Оставиха колата на Едуард пред замъка и отидоха с автомобила на Ким в старата къща. Тя го поведе ентусиазирано из помещенията, като сподели, че смята да се възползва от неговото предложение и да изнесе всички съвременни удобства в пристройката.

— Къщата ще стане приказно хубава — усмихна се Едуард, докато излизаха на моравата. — Завиждам ти.

— Вълнувам се много — трепна гласът на Ким. — Изгарям от нетърпение да се заема с обзавеждането. За септември ще си издействам отпуск, дори неплатен, за да се посветя изцяло на ремонта.

— Сама ли ще го правиш? — поинтересува се Едуард.

— Да.

— Охо! — възкликна той. — Аз май не бих се наел.

Качиха се в колата на Ким, тя обаче се поколеба, преди да завърти ключа. През предното стъкло се виждаше къщата.

— Да ти призная, винаги съм си мечтала да съм дизайнер по вътрешно обзавеждане — въздъхна тя с лека тъга.

— Наистина ли? — възкликна Едуард. — Отново ме изненадваш. Досега мислех, че медицината е призванието ти…

— Пропилях си възможностите — оплака се младата жена. — Винаги съм се интересувала от изкуството, най вече в гимназията. В ония години бях голяма особнячка, не си падах особено по компаниите.

— Аз също — кимна Едуард. Ким запали двигателя и зави. Отправиха се към замъка.

— И защо не си станала дизайнерка? — поинтересува се Едуард.

— Родителите ми ме разубедиха — отвърна Ким. — Най вече баща ми.

— Нещо не разбирам — призна си Едуард. — В петък, докато вечеряхме, ми каза, че не сте много близки с него.

— Да, не сме, но той имаше силно влияние върху мен — поясни младата жена. — Мислех си, че аз съм виновна, задето сме толкова отчуждени. Правех какво ли не само и само да му харесам, опитвах се да се сближим, търсех неговото одобрение. Затова го послушах, когато настоя да уча за медицинска сестра или учителка, защото според него именно това „прилягало“ на една жена. Явно бе на мнение, че вътрешната архитектура не ми „приляга“.

— Бащите наистина понякога имат много силно влияние върху децата си — съгласи се Едуард. — Аз също се чувствах длъжен да оправдая очакванията на баща си. Като се замисля сега, ми се вижда абсурдно. Не е трябвало да му обръщам чак такова внимание. Вечно ме вземаше на подбив, че съм бил пелтек и не съм ставал за спортист… Е, явно съм го разочаровал.

Пристигнаха в замъка и Ким спря до автомобила на Едуард. Той понечи да слезе, после обаче се облегна отново на седалката.

— Вечеряла ли си? — попита.

Ким поклати глава.

— И аз съм гладен. Какво ще кажеш, дали да не отскочим до Салем и да потърсим някой приличен ресторант?

— Нямам нищо против — съгласи се младата жена. Излязоха от имението и поеха към града. Първа заговори Ким.

— Смятам, че в колежа нямах самочувствие именно заради майка ми и баща ми — сподели тя. — Сигурно и при теб е същото.

— Нали ти казвам — не ме биваше твърде в спортовете. Какво като бях добър там, където трябва мислене — баща ми само като ме погледнеше, все едно и също повтаряше: че какъв мъж си ти, като една топка не можеш да хвърлиш като хората!

— Странно…, А колко важно е да имаш самочувствие! И колко малко трябва, за да го разрушиш у едно дете.

— Пък и при възрастните — добави Едуард. — А нямаш ли самочувствие, това се отразява на поведението ти, от там — и на чувството за собствено достойнство. Лошото е, че с времето психическият тонус започва да се обуславя единствено от биохимията. Точно по тази причина съм привърженик на лекарствата: те са в състояние да те извадят от порочния кръг.

— Пак ли ми говориш за прословутия прозак? — попита Ким.

— И за него също — отвърна Едуард. — При някои пациенти това лекарство наистина повдига самочувствието.

— Ти щеше ли да го вземаш, ако като студент имаше достъп до него? — поинтересува се младата жена.

— Не е изключено — призна ученият. — Прозакът щеше да преобрази живота ми.

Ким го стрелна с очи. Имаше чувството, че току-що е споделил с нея нещо съкровено.

— Не е задължително да ми отговаряш — рече тя. — Сигурно нямам и право да питам, но опитвал ли си някога прозак?